Ралф Дуймович – през Огнена Земя към Еверест

Немският алпинист Ралф Дуймович, който направи неуспешен опит за зимна премиера на Нанга Парбат, се готви за експедиция на остров Огнена Земя със съпругата си Герлинде Калтенбрунер (Gerlinde Kaltenbrunner), Ралф Гантцхорн (Ralf Gantzhorn) и Райнер Пирхер (Rainer Pircher).

Ралф и Герлинде

Те ще атакуват Монте Сармиенто (2246 м) и ще снимат филм за живота на тамошните индианци. Монте Сармиенто или Волкан Невадо (Белия Вулкан, Volcán Nevado) е крайно непристъпен поради факта, че се намира в див район (най-западната част на Кордилера Дарвин) с изключително непостоянно време и свирепи пристъпи на студ и вятър заради съседството му с Магелановия пролив.

Източният връх на Монте Сармиенто (Monte Sarmiento East Summit) с маршрута “Suerte de Sarmiento” (400 м, D+) прокаран на 24 август 2013 г. от аржентинката Наталия Мартинес (Natalia Martinez) и чилиеца Камило Рада (Camilo Rada); Западният връх в масива се вижда вдясно на снимката

Снимка: © Марсело Аревало/ CORDARWIN.13

Photo: © Marcelo Arevalo / CORDARWIN.13

През пролетта Ралф ще опита да стъпи на Еверест без кислород след изкачване от север, по т. нар Кулоар на Нортън, с малък екип и далеч от тълпите клиенти на комерсиалните експедиции.

Дуймович е 16-тият човек в света, който е бил на всичките 14 осемхилядника, но само до Еверест е стигнал с кислород. И експедицията тази пролет за него ще бъде своеобразен поправителен изпит. Съпругата му – австрийката Герлинде Калтенбрунер, е втората жена с всички осемхилядници в актива си и първата, която е постигнала това без употреба на кислород. Ралф и Герлинде са единствените съпрузи, които могат да се похвалят с колекцията 14 по 8000.

Еверест от север

Зелената линия – стандартният маршрут от север, който до голяма степен съвпада с маршрута на Джордж Лей Мелъри (George Leigh Mallory) през 1924 г., най-високите лагери по него са на ок. 7700 и 8300 м (означени с триъгълничета), понастоящем лагерът на 8300 м се разполага малко по на запад,

Синята линия – т. нар. Кулоар на Захаров, от името на Николай Захаров. Намира се в североизточната стена на Еверест. Започва от ледника Източен Ронгбук (East Rongbuk Glacier), пресича пояса от скали и излиза на Североизточния гребен на 8250 м, малко под мястото на 8300 м, където се организира щурмовия лагер на стандартния (Китайския) маршрут от север. По този кулоар върви частично новият Красноярски (Руски) маршрут от 1996 г. На 20 май 1996 г. той е завършен с изкачване на Еверест от Пьотр Кузнецов, Валерий Коханов и Григорий Семиколенов. По информация на мис Елизабет Холи (Elizabeth Hawley) до 1996 г. по кулоара са правени три опита, като най-високо от всички – до 7700 м – стига Ръсъл Брайс, който така обяснява неуспеха си: “Този кулоар е като гигантски аеродинамичен тунел. Във него духа от всички страни едновременно!”

Светлосинята линия – Траверсът на Меснер от Северния гребен към Кулоара на Нортън през 1980 г. (т. нар.  Everest Solo by Fair Means – в чист алпийски стил, през мусонния сезон, без кислород),

Червената линия – Кулоарът на Нортон или Големият кулоар,

Моравата линия – Североизточният гребен с Трите кули (Three Pinnacles, 7800, 8100 и 8200 м), при първия сериозен опит за преодоляването на Трите кули през 1982 г. загиват знаменитите британски катерачи Питър Бордмън (Peter Boardman) и Джо Таскър (Joe Tasker); шест години по-късно (1986-та) успех постигат Ръсъл Брайс (Russell Brice) и Хари Тейлър (Harry Taylor), а целият гребен е преминат за първи път през 1995 г. и така се появява Японският маршрут от североизток [на 10 май (по други данни – на 11 май) 1995 г. на върха стъпват Кийоши Фуруно (Kiyoshi Furuno), Шигеки Имото (Shigeki Imoto) и шерпите Дава Тсеринг (Dawa Tshering), Пасанг (Pasang) и Нима (Nima Sherpa),

Жълтата и тъмносинята линия – Американският маршрут от 1963 г. (с тъмносиньо – частта му по Кулоара на Хорнбайн),

Оранжевата линия – Словенският маршрут по Западния гребен от 1979 г.,

Тъмносинята линия – Кулоарът на Хорнбайн,

1 – мястото, където през 1999 г. е намерено тялото на Джордж Лей Мелъри,

2 – мястото на Първото стъпало, където през 2007 г. е намерено тялото на Франсис Арсентиев [през 2007 г., Francys Arsentiev (18 януари 1958-24 май 1998), първата американка, изкачила Еверест без кислород (на 22 май 1998 г.)] и където намира смъртта си британецът Дейвид Шарп (David Sharp, 15 февруари 1972-15 май 2006),

3 – мястото на Втората кула, където през 1992 г. участници в смесена експедиция от Казахстан и Япония намират загинал алпинист, който по снимката на Владимир Сувига, изпратена на Крис Бонингтън, е идентифициран като Питър Бордмън (Peter Boardman, 25 декември 1950-17 май 1982),

? – Второто стъпало [едно от трите скални Стъпала в Североизточни гребен на Еверест – на 8564 м (28 097 фута), 8605 м (28 250 фута) и 8710 м (28 580 фута), което започва на 8605 м и чиято височина е 30 метра. Изкачено е за първи път от китайците Ванг Фу-джоу (Wang Fu-chou), Чу Ийнг-хуа (Chu Ying-hua) и тибетеца Конбу (Konbu). От 1975 г. на това място се намира метална стълба, поставена от китайци, за улесняване на преминаването. Изкатерено е на класика за първи път през 1985 г. от испанеца Оскар Кадиах (Oscar Cadiach), който го оценява като 5.7 или 5.8 (V+ категория по ЮИАА). През 2001 г. австриецът Тео Фритче (Theo Ftitsche) прави free solo on sight-изкатерване и поставя същата оценка на пасажа. Трето изкачване през 1999 г. записва американецът Конрад Анкер (Conrad Anker) и променя оценката – на 5.10. През 2007 г. той и англичанинът Лио Хоулдинг (Leo Houlding) преминават Второто стъпало, като временно отстраняват стълбата, за да бъде всичко напълно автентично,

(а) – точката на 8325 м, достигната от Джордж Ингл Финч (George Ingle Finch) с употреба на кислород през 1922 г.,

(b) – височината от 8572 м от западната страна на Кулоара, до която през 1924 г. се изкачва Едуард Феликс Нортън (Edward Felix Norton), предпочел да катери по стената, отколкото да се придвижва по гребена,

(c) – частта от Западния гребен, която остава извън Словенският маршрут от 1979 г., т. е. твърдението за „complete West Ridge“ на словенците не е напълно коректно,

(d) – трудният технически участък, по който през 1963 г. правят опит да се изкачат американците Том Хорнбайн (Tom Hornbein) и Уили Ансълд