Ново потресаващо изкатерване на Алекс Хонълд

Posted 19 януари 2014

Алекс Хонълд (Alex Honnold) започна новата 2014 година верен на себе си и на своя стил. Американецът, който е един от най-добрите “солисти” в света, премина free solo маршрута “El Sendero Luminoso” (7c) в Потреро Чико (Potrero Chico), Мексико.

Алекс Хонълд

Снимка: Сидър Райт

Photo: Cedar Wright

Към смайващите му, смразяващи кръвта изкатервания се прибави още едно. Някои се възхищават на Алекс. Други не крият неодобрението си. Но така или иначе постиженията на 27-годишния американец имат космически измерения. Последното в Мексико е още един пример за това.

Линията “El Sendero Luminoso” е прокарана през 1994 г. от Кърт Смит (Kurt Smith) и Джеф Дженксън (Jeff Jankson). Това са 500 м катерене, 15 въжета, от които 11 имат трудност от 7a do 7c. Експозиция, супер технични пасажи, трудни за запомняне поредици от движения, много малки стъпки и хватки – всичко това прави “El Sendero Luminoso” много трудно и изискващо пълно посвещаване предизвикателство.

Сидър Райт (Cedar Wright), който придружаваше Алекс в Мексико и му помогна да подготви маршрута за соловото изкачване, каза:

– Изкатерих маршрута с Алекс четири пъти. И всеки път се чувствах поразен от факта, колко сложно, деликатно и изискващо максимална концентрация е изкачването по него. Там има за запомняне стотици прехващания и понякога само върховете на пръстите те свързват със стената. През по-голямата част от времето се стараех да не мисля за солиращия Алекс, защото това беше прекалено смазващо.

Алекс на “El Sendero Luminoso” (7c, 500 м)

Снимка: Сидър Райт

Photo: Cedar Wright

А ето какво сподели самият Алекс след (само!) тричасовото си соло по “El Sendero Luminoso”:

– Маршрутът ми се стори лесен. След като започнах да се катеря, имах усещането, че всичко върви великолепно. Нито веднъж не обърках стъпките – като същинска прима-балерина.

Преди две години – във въведението си към интервю с Алекс – Адам Пустелник писа: “Алекс е твърде плах, а едновременно непосредствен и оставя впечатлението, че не си дава сметка за сериозността и стойността на нещата, които прави…” Такъв – а също така скромен, дружелюбен, добронамерен и с тънко чувство за хумор – го видяхме в България през 2012-та, когато бе официален гост на Банскофилмфест. Какъв ли е днес? Със сигурност не се е променил.