Коя е причината за гибелта на Мелъри и Ървин?
Преди близо 80 г. двама известни алпинисти – Джордж Лей Мелъри и Андрю Къмин Ървин, поставят началото на една от най-интригуващите загадки на ХХ век. Те тръгват да правят опит за изкачване на Еверест и… не се връщат. Днес учените заявяват, че знаят защо двамата не са се върнали.
Британските алпинисти Джордж Мелъри (вляво) и Андрю Ървин (вдясно) в лагера на Северното седло на Еверест
Снимка: от архива на The Associated Press
Изследователи са анализирали обстоятелствата около тяхното изчезване и, основавайки се нови исторически данни, събрани по време на няколко експедиции на Еверест напоследък, стигат до извода, че причина за случилото се са могли да бъдат необикновено суровите климатични условия.
Еверест от север
Джордж Хърбърт Лей Мелъри
Андрю Сенди Къмин Ървин
Джордж Мелъри и Андрю Ървин са видени за последен път на 8 юни 1924 г., когато бавно са напредвали към върха по неговия източно-североизточен гребен. Но яростните спорове около съдбата им продължават и до днес. И до днес няма единно мнение по въпроса дали са стигнали до върха (и са направили първото изкачване в историята на най-високата точка на планетата, 29 г. преди Едмънд Пърсивал Хилари и Тензинг Норгей Шерпа), или не.
“Изчезването на Мелъри и Ървин буни духовете и до днес, но никой никога в многочислените спорове около трагедията не е поставял и не е разглеждал въпроса какво е било времето през този злополучен ден. До момента, в който завършихме проучването си, ние разполагахме единствено с информация за метеорологичните условия от алпиниста Ноуъл Оудъл, който е бил най-близо до Мелъри и Ървин. Той отбелязва, че следобед същия ден е започнала снежна виелица” – заявява главата на изследователската група, проф. Дж. У. К. Муур (G. W. K. Moore) от Факултета по физика на Университета в Торонто.
По непонятни причини всички изследователи са пропускали или пренебрегвали съобщението за това влошаване на времето. Може би защото самият Оудъл е смятал, че то е било краткотрайно. Но като се вземат под внимание размерите и височината на Еверест, неговите впечатления са могли да се отнасят единствено за неголям район, в който се е намирал. А е много възможно виелицата да не е стихнала и да изиграла съдбоносна роля за двамата алпинисти.
В новото си изследване учените се опират на метеорологичните данни за експедицията през 1924 г., които се съхраняват в Библиотеката на Кралското географско дружество в Лондон. Макар че те са били публикувани в отчета за експедицията през 1926 г., те никога не са били свързвани с изчезването на Мелъри и Ървин. “Ние изучихме данните от показанията на барометъра и открихме, че по време на изкачването на двамата налягането в базовия лагер е паднало с 18 милибара. Това е много голяма стойност, особено ако си спомним, че налягането по време на бурята през 1996 г.*, когато загинаха осем алпинисти, бе намаляло само с 8 милибара. Така, по всяка вероятност при движението си към върха Мелъри и Ървин са попаднали в страшна буря” – отбелязва проф. Муур.
“Следва да се отчита и фактът, че Еверест е толкова висок, че на върха му парциалното налагане на кислорода във въздуха намалява до такава степен, че оцеляването става проблематично. А при падане на налягането само с 4 милибара човек получава хипоксия” – добавя Джон Семпъл (John Semple), опитен алпинист и завеждащ Хирургическото отделение на Women’s College Hospital, Торонто.
Авторите на изследването добавят, че допълнителните фактори като силен студ, пронизващ вятър и несигурност в правилността на избрания път при намалялата видимост, прибавени към падналото налягане и хипоксията, са довели до смъртта на Мелъри и Ървин.
Това изследване едва ли може да се смята за финална глава в легендата за Мелъри и Ървин. Но то има огромно значение за съвременните алпинисти, тъй като и те могат да се сблъскат със същите проблеми както предшествениците им по време на първия сериозен опит за изкачване на Еверест.
По статията:
“Мелъри и Ървин на Еврест: изиграли ли са суровите природни условия роля за изчезването им?” от последния брой на списанието “Weather”
(Moore G. W. K., Semple J. L., Sikka D. R. Mallory and Irvine on Mount Everest: Did extreme weather play a role in their disappearance? Weather, 2010; DOI: 10.1002/wea.590)
–––––––
*На 10 май 1996 г. във високите части на върховата пирамида на Еверест загиват осем души: Дъг Хенсън (клиент на комерсиална експедиция, САЩ), Андрю Харис (гид, Нова Зеландия), Ясуко Намба (клиентка на комерсиална експедиция, Япония), Роб Хол (гид, Нова Зеландия), Скот Фишър (гид, САЩ), Субедар Тсеванг Саманла, Дордже Моруп, Тсеванг Палджор (последните трима – участници в експедиция на Индийско-тибетската гранична полиция от Индия). Историята е твърде тенденциозно и манипулативно описана от американския журналист Джон Кракауър “В разредения въздух” (Krakauer, Jon. Into Thin Air. Anchor. pp. 416. ISBN 03-8549-208-1), издадена и на български през 2000 г. от издателство “Кибеа”.
