За полските алпинисти Ношак значи много
Завърши полската мини-експедиция, която направи опит за зимно изкачване на най-високия връх в Афгански Хиндукуш – Ношак (7492 м), през януари и първата половина на февруари т. г. Тя бе ръководена от Александра (Ола) Джик [Aleksandra (Ola) Dzik]*. В състава бяха Роберт Руг (Robert Róg), Хуберт Шчепан Кжемински (Hubert Szczepan Krzemiński) и руснакът Олег Обризан.
Ола Джик
На 10 януари поляците летяха до Душанбе в Таджикистан, където ги очакваше руският им колега. Тяхното влизане в Афганистан се забави заради проблеми с входните визи. Екипът прекоси таджикско-афганистанската граница на 15 януари. След един ден в Ишкашим в афганистанската провинция Бадахшан се отправи към базовия лагер.
Момент от експедицията през 2014 г.
На 20 януари всички бяха на мястото му – на 4200 метра в долината Кази-Дех, и буквално от движение изградиха лагер 1 на 4900 м. На този етап няма информация за хода на събитията по-нататък. Знаем само, че усилията са преустановени на 6300 м поради крайно неблагоприятни условия.
***
Ношак (Noshaq, 7492 м) е разположен на афганистанско-пакистанската граница и е най-западният седемхиляден връх в света. Северната и западната страна на масива са в Афганистан, южната и източната – в Пакистан. Върхът е най-висок в Афганистан и втори в Хиндукуш [след първенеца Тирич Мир (Tirich Mir), 7690 м].
Ношак (7492 м)
Полските контакти с Ношак започват през 1960 г., когато по инициатива на Болеслав Хвашчински (Bolesław Chwaściński) е организирана първата полска експедиция в Афгански Хиндукуш. Тя изиграва много важна роля за развитието на полския височинен алпинизъм, както още няколко следващи начинания на този връх. Тогава е изкачен Ношак (Noshaq, 7492 м) и това е второто стигане до този връх. Едновременно с това е и височинен рекорд на Полша. В състава влизат десетима членове на “Клуб Високогурски” – Болеслав Хвашчински (Bolesław Chwaściński, ръководител), Кшищоф Бербека (Krzysztof Berbeka)**, Станислав Биел (Stanisław Biel), Йежи Крайски (Jerzy Krajski), Збигниев Криса (Zbigniew Krysa), Станислав Кулински (Stanisław Kuliński), Бронислав Куницки (Bronisław Kunicki), Ян Мостовски (Jan Mostowski), Збигниев Рубиновски (Zbigniew Rubinowski) и Станислав Цирхофер (Stanisław Zierhoffer), както и двама кинооператори от Полската студия за документални филми – Витолд Лешниевич (Witold Leśniewicz) и Сергиуш Спрудин (Sergiusz Sprudin).
Поляците пътуват до Афганистан по суша през тогавашния Съветски съюз и пресичат границата на река Аму Даря при Термез. На място, в базовия лагер, заварват японска експедиция, също имаща разрешение за изкачване на Ношак. Тя е от Академичния алпийски клуб на Университета в Киото (Academic Alpine Club of Kyoto University) и включва шестима участници. Задачата им е не само стъпване на девствения връх, но и изследвания в т. нар. Вахански коридор (тясна ивица афганистанска територия между Таджикистан от север и Пакистан от юг). Японците предлагат съвместна атака, но отказват да чакат докато новодошлите се аклиматизират. Към момента те са много напреднали в опита си – стигнали са до 6000 м. Поляците преценяват, че на японците се полага първото изкачване и решават да не рискуват и да не форсират приспособяването си към височината. Така, на 17 август 1960 г., след преодоляване на югозападния гребен, до върха стига японската свръзка Тошиаки Сакаи (Toshiaki Sakai) и Горо Ивацубо (Goro Iwatsubo).
Поляците следват същия маршрут. Организират четири лагера и на 27 август Кшищоф Бербека, Станислав Биел, Йежи Крайски, Станислав Кулински, Ян Мостовски, Збигниев Рубиновски и Станислав Цирхофер записват второто изкачване на Ношак, подобрявайки националния височинен рекорд от Източния връх на Нанда Деви (Nanda Devi east, 7434 м), поставен на 2 юли 1939 г. от Якуб Буяк (Jakub Bujak) и Януш Кларнер (Janusz Klarner).
Екипът стъпва премиерно и на още няколко върха в района:
– Ракхе Дарос (Rakhe Daros, 5685 м), Кшищоф Бербека и Станислав Цирхофер, 5 септември 1960 г.;
– Карпоште Якхи (Kharposhte Yakhi, 5698 м), Станислав Биел, Йежи Крайски и Витолд Лешниевич, 6 септември 1960 г.,
– Асп-е-Сафед (Aspe Safed, 6607 м), Станислав Кулински, Ян Мостовски, Збигниев Рубиновски, Сергиуш Спрудин, 4 септември 1960 г.;
Японската и полската експедиция през 1960 г. поставят началото на спортното овладяване на Афгански Хиндукуш, в което полските алпинисти изиграват пионерска роля, постигайки ефектни резултати след смели и решителни действия, за да израснат до най-добрите познавачи на Афгански Хиндукуш.
Ношак от югозапад с горната част на маршрута на първото изкачване
Снимка/ photo: www.nikolas.kroupi.gr
Топо/ topo: Януш Курчаб (Janusz Kurczab)
Ношак от северозапад с маршрута на първото изкачване от 1960 г. (червената линия) и понастоящем използваният път (от 1963 г.) по западното ребро – зелената линия
Снимка: Мариан Бала
Photo: Marian Bała
Топо: Януш Курчаб
Topo: Janusz Kurczab
Полските първи изкачвания в Хиндукуш, наричани “златните години на полския алпинизъм”, са необикновено важна част от полската дейност в най-високите планини. Оказали се от “неправилната” страна на желязната завеса, полските алпинисти не вземат почти никакво участие в първите изкачвания на осемхилядниците в периода 1950-1960 г. Но в следващото десетилетие демонстрират пълните си възможности в Хиндукуш. В този период те организират по няколко експедиции в тази планина годишно, защото Афгански Хиндукуш се оказва най-леснодостъпен за тях от финансова гледна точка. Алпинистката Анна Тереза Пиетрашек (Anna T. Pietraszek) пише: “… там ни беше позволено да ходим от нашата комунистическа страна, защото кой искаше да избяга в Афганистан и защо? След Татрите, Алпите и Памир, Хиндукуш стана поредният “полски стадион”, където можехме да усъвършенстваме нашите умения. Именно там се “образоваха” и се подготвиха за най-високите планини най-славните полски алпинисти – Ванда Руткиевич (Wanda Rutkiewicz), Анна Червинска (Anna Czerwińska), Доброслава и Константи Мьодович (Dobrosława, Konstanty Miodowicz), Анджей Завада (Andrzej Zawada), Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) и т. н. Освен това в Хиндукуш както никъде другаде поляци участваха в откриването на нови катерачни райони и в пионерски научни изследвания. Именно в този период проф. Ришард Шрам (Ryszard Schram) от Познан и Йежи Вала (Jerzy Wala) от Краков изработиха поредица от първи карти на планинските вериги в Афганистан”.
Районът на Ношак
Източник/ source: “Alpine Journal”
През 1966 г. полски екип отново изкачва Ношак – този път по западното ребро, преминато за първи път от австрийци през 1963 г. Това е четвъртата полска експедиция в Хиндукуш (в долината Кази Дех). Организирана е от секцията на “Клуб Високогурски” в Краков. Участници в нея са: Мариан Бала (Marian Bała), Данута Топчевска-Барановска (Danuta Topczewska-Baranowska), Мачией Барановски (Maciej Baranowski), Анджей-Зигмунт Хайнрих (Andrzej-Zygmunt Heinrich), Мачией Козловски (Maciej Kozłowski), Анджей Мруз (Andrzej Mróz), д-р Адам Понхалски (Adam Pąchalski, лекар), Яцек Поремба (Jacek Poręba), Йежи Потоцки (Jerzy Potocki), Ришард Руджински (Ryszard Rodziński), Луциян Садуш (Lucjan Saduś), Ева Шледжиевска (Ewa Słedziewska), Роман Шледжиевски (Roman Śledziewski, ръководител), Йежи Вала (Jerzy Wala, технически ръководител), Добиеслав Валкновски (Dobiesław Walknowski, шофьор), Ришард Завадзки (Ryszard Zawadzki) – всички от Краков. Освен тях в групата са Януш Войтушяк (Janusz Wojtusiak) – биолог от Ягелонския Университет в Краков, и трима чуждестранни гости – Жан Буржоа (Jean Bourgeois) от Белгия, Анри и Изабел Агрести (Henri, Isabelle Agresti) от Франция, от Парижката секция на Университетската група за ски и алпинизъм (Groupe Universitaire de Montagne et de Ski, GUMS). Изабел Агрести се включва на мястото на Раймон Коен (Raymond Coene), който се отказва от участие.
Те правят няколко изкачвания в района на Пагхман (Paghman) и Саланг (Salang), Западен Хиндукуш, стъпват на всичките три кулминации в масива на Ношак – Главния (7492 м), източния (7420 м) и Средния (7400 м) и записват премиери на намиращите се в неговото обкръжение Сад Иштрак (Sad Isztrag, 5859 м), M 10 (5580 м), Кохе Сесаре (Kohe Sesare, 5417 м), Ракхе Кучек-2 (Rakhe Kucek-2, 5240 м), Гумбаз-е-Сафед (Gumbaz–e–Safed, 6800 м, второ изкачване, по нов маршрут от северозапад – то поставя началото на спортния алпинизъм в Хиндукуш). При изкачването на Асп-е-Сафед (Asp-e-Safed, 6507 м) Данута Топчевска-Барановска (в свръзка с Роман Шледжиевски) поставя полски женски височинен рекорд, стигайки до 6450 м. По време на експедицията в лавина трагично загива Йежи Потоцки.
Третата полска експедиция на Ношак се провежда през 1972 г. Този път съставът е от 11 души – Януш Курчаб (Janusz Kurczab, ръководител), Януш Онишкиевич (Janucz Onyszkiewicz), Ванда Руткиевич (Wanda Rutkiewicz), Ян Холницки-Шулц (Jan Holnicki-Szulc), Ян Левицки (Jan Lewicki), Анджей Лапински (Andrzej Lapinski), Анджей Марчак (Andrzej Marczak), Анджей Шикорски (Andrzej Sikorski), Кшищоф Зджитовиецки (Krzysztof Zdzitowiecki), Алисън Чедуик (Alison Chadwick) – постоянно живееща във Варшава англичанка, и Ева Чарниецка-Марчак (Ewa Czarniecka-Marczak). Всички пътуват с камион от Варшава до Кази Дех. Базовият лагер е организиран от 4 август. На 14 август Ванда Руткиевич, Ян Холницки-Шулц, Анджей Шикорски и Кшищоф Зджитовиецки правят първо изкачване на Вала пик 82 (Wala Peak 82, 5950 м) по североизточното му ребро и на 15 август – на Вала пик 81 (Wala Peak 81, 5980 м), като траверсират свързващото ги било. От 15 до 18 август Анджей Лапински, Анджей Марчак и Януш Онишкиевич правят пълен траверс през всичките четири върха в масива на Асп-е-Сафед – от Асп-е-Сафед-1 (Asp–e–Safed I, 6507 м) до Асп-е-Сафед-4 (Asp–e–Safed IV, 6140 м). На 16 август Алисън Чедуик, Януш Курчаб, Ян Левицки и Ева Чарниецка-Марчак стъпват на Асп-е-Сафед-4 (Asp–e–Safed IV, 6140 м), който до този момент има само едно изкачване – месец преди това от немска експедиция от Берхтесгаден. От 20 до 22 август Ян Холницки-Шулц, Януш Курчаб и Кшищоф Зджитовиецки правят първо изкачване по югозападната стена на Ношак в алпийски стил, с два бивака. На 23 август до Ношак по западния гребен стигат Ванда Руткиевич, Ян Холницки, Анджей Шикорски и Кшищоф Зджитовиецки. На 25 август със същия успех се поздравяват Алисън Чедуик, Анджей Марчак, Януш Онишкиевич и Ева Чарниецка-Марчак. И трите дами – Ванда Руткиевич, Алисън Чедуик и Ева Чарниецка-Марчак – подобряват полския женски височинен рекорд.
Ванда Руткиевич през 1968 г.
През 1973 г. полска експедиция начело с Анджей Завада (Andrzej Zawada) прави първо зимно изкачване на Ношак (7492 м). Това е и първият седемхиядник, изкачен от хора през зимата. До върха на 13 февруари 1973 г. стигат Тадеуш Пьотровски (Tadeusz Piotrowski) и Анджей Завада (Andrzej Zawada). Така е поставено началото на зимния алпинизъм в най-високите планини. Полската експедиция на Ношак (7492 м) през зимата на 1972/ 1973 г. е в състав: Анджей Завада (Andrzej Zawada, ръководител), Мирослав Будни (Mirosław Budny), Бенон Чеховски (Benon Czechowski), Ришард Дмох (Ryszard Dmoch), Марек Фиялковски (Marek Fijałkowski), Войчиех Йедлински (Wojciech Jedliński), д-р Ян Койсар (Dr. Jan Koisar, лекар), Яцек Миежейевски (Jacek Mierzejewski), Тадеуш Пьотровски (Tadeusz Piotrowski), Владислав Вожняк (Władysław Woźniak).
–––––––––––-
*Александра (Ола Джик) е родена на 13 януари 1982 г. в Катовице. Тя е може би най-силната от младото поколение полски алпинистки. Абсолвентка по психология и социология от Шльонския университет в Катовице. В момента работи върху доктората си в Ягелонския университет в Краков. Планински водачи и съсобственик на туристическата агенция “BluEmu” (www.bluemu.pl). Била е на осемхилядника Гашербрум-2 (8035 м) и е първата полякиня “Снежен барс” (за изкачването на всичките пет най-високи върха на някогашния Съветски съюз – пик Сомони, пик Авицена, пик Корженевска, Кан Тенгри и пик Победа) и първата представителка на страната си, стъпила на един от най-трудните и най-опасните седемехилядци – пик Победа (7439 м).
Тя е първата жена, завършила дългата версия на престижното състезание по планинско бягане на Елбрус (“Elbrus Race”). Носителка е на специална награда в категорията “Алпинизъм” на XIII Общополска среща на пътешественици, алпинисти и ветроходци “Колоси’ 2010” и на наградата на името на Анджей Завада от четиринадесетото издание на същата проява през 2011 г. С успех се занимава със ски-алпинизъм (шампионка на Полша и носителка на купата на страната). Участва също в състезания по мултиспорт (в експедиционен стил), във веломаратони и различни видове бягания. Сайтът й е: www.ola-dzik.pl.
През юни 2013 г. Ола Джик бе ръководителка на 19-членна експедиция, която имаше намерение да изкачи Нанга Парбат (8125 м) по Маршрута на Кинсхофер от запад. За съжаление, на 22 юни настъпи трагедия, когато група въоръжени бандити нападнаха базовия лагер в Диамирското подножие на върха и убиха 11 души. Групата на Ола Джик по това време се аклиматизираше по склоновете на върха и това по чудо я спаси от ужасна развръзка. Но един от участниците в екипа – литовецът Ернест Марксайтис (Ernest Marksaitis), който имаше стомашни болки, стана жертва на терористичния акт и се оказа сред единадесетимата убити. Както споделя Ола Джик, това е бил един от най-страшните моменти и най-тежките удари в живота й.
**Кшищоф Бербека (Krzysztof Berbeka, 11 април 1930 г., Пинск-1 април 1964, Цюрих) е един от най-големите полски алпинисти през 50-те и 60-те години на ХХ век, планински водач и спасител. От 1960 до 1971 г. е притежател на височинния рекорд на Полша. Участник в над 200 спасителни акции в Татрите. През 1957 г. играе важна роля в знаменитата акция на Айгер, когато с усилията на голяма международен екип, в който се включват полски алпинисти, намиращи се на спортен лагер в Гринденвалд, е спасен италианецът Клаудио Корти (Claudio Corti), a сънародникът му Стефано Лонги (Stefano Longhi) и немците Гюнтер Нотдурф (Guenter Nothdruf) и Франц Майер (Franz Mayer) остават завинаги в ледената прегръдка на Айгер. Кшищоф Бербека умира в болница в Цюрих от контузиите, получени на слизане от Дан д’ Ерен (Dent d’ Hérens, 4171 м) в Пенинските Алпи. Баща е на изтъкнатите полски алпинисти и хималаисти Яцек (род. 1959 г.) и Мачией (17 октомври 1954, Закопане-6 март 2013 г., Броуд пик).
