Симоне Моро: “На Нанга Парбат ни очакват 100 м височина повече и 1500 м допълнителна денивелация”
Италианско-немската мини-експедиция на Нанга Парбат в състав Симоне Моро (Simone Moro), Давид Гьотлер (David Goetler) и Емилио Превитали (Emilio Previtalli) стигна до базовия лагер в подножието на Рупалската стена на Нанга Парбат (8125 м). Предлагаме ви интервю на Аманда Падоан (Amanda Padoan) със Симоне малко преди заминаването му за Пакистан.
Емилио, Давид и Симоне преди заминаването им за Исламабад от аерогарата
„Малпенса“ в Милано
Убийството на алпинисти миналото лято в Диамирското (западното) подножие на Нанга Парбат ли те принуди да избереш маршрут от юг, по Рупалската стена? Маршрутът на Шел (Schell route) е доста по-дълъг от този на Кинсхофер…
– Надявах се да се върна на Диамирската стена и отново да пробвам силите си на маршрута, който бе наша цел с Денис Урубко преди две години. През 2000 г. по него тръгна Меснер и оттогава той очаква първото си изкачване. Но бе съобщено, че Диамирското подножие е затворено и реших да тръгна по по-дълъг и по-обиколен, но за сметка на това – по-безопасен път. Рупалската страна на масива се огрява от слънце за разлика от Диамирската, която почти винаги остава в сянка. От друга страна, базовият лагер е много ниско – на 3600 м, а ветровете духат предимно от юг. Поради това може би ще бъде много ветровито, макар да не съм докрай сигурен… Все пак все още имаме възможност за промяна в движение…
Нанга Парбат през зимата се слави с лошо време без край. Каква ще бъде стратегията ти над 7000 м?
– Възнамеряваме да се аклиматизираме на съседни върхове. Не искам да се движа нагоре-надолу по този маршрут много пъти. През зимата човек не катери както през лятото. Прозорците хубаво време са твърде малко. Затова и аклиматизацията, и обработката на маршрута трябва да се осъществяват при лошо време. “Прозорецът” – ако въобще има такъв – е за атака. Това, естествено, не е алпийски, а лек стил. Така действахме на Гашербрум-2 (8035 м). Аклиматизирахме се на околните върхове. После се изкачихме до 7000 м по маршрута и оттам започна атаката ни. Преди това бяхме стигали само веднъж до 6400 м, а след това се отправихме към върха. Това е почти алпийски стил. Знаем, че по Маршрута на Шел действат поляци и най-вероятно ще си сътрудничим с тях.
Може ли да се прави сравнение между Нага Парбат и Гашербрум-2 или между Нанга Парбат и Макалу (8462 м)? Какво е главното условие за успех на този връх?
– На Гашербрум-2 стартирахме от 5000 м. Тук ще трябва да тръгнем от 3600. Съответно, необходим е или по-дълъг период хубаво време, или по-интензивна работа в условията на лошо време. Освен това по Маршрута на Шел има много траверсирания. Изкачването започва по Рупалската стена. След това се траверсира към Диамирската. Стига се върха и следва нов траверс за връщане на Рупалската стена. Това е твърде сложно. Налага се преминаване от слънчевата към сенчестата страна на масива и обратно. Освен това, става дума за маршрут, който е труден в горната си част. Технически ще е по-трудно отколкото на Гашербрум-2. Тук имаме около 100 метра височина повече, но най-важното – трябва да преодолеем 1500 м допълнителна денивелация.
Първата експедиция на Ули (Щек – бел. пр.) след сбиването на Еверест миналата пролет беше сензационна! Как мислиш – този инцидент може ли да повлияе в някаква степен върху сегашната ти експедиция на Нанга Парбат?
– Не, никак. Случилото се миналата пролет няма никакви последствия нито върху ума, нито върху тялото ми. Забравих за него само след няколко дни. Няколко дни след като си тръгнахме, аз се приземих с хеликоптера си край базовия лагер. И се движех между палатките без грам страх. Или съм глупак, или много бързо ми минава… Поради това сега нямам никаква мотивация да доказвам някому нещо. Това би било голяма грешка. Никога не съм си поставял за цел да доказвам нещо, особено в зимни условия, когато вероятността за успех е около 15%. Какво съм направил, е известно на всички. Ако не харесвам някому след пет-шест експедиции, няма да му харесвам и в бъдеще. Мое евентуално изкачване на Нанга Парбат с нищо няма да промени отношението към мене на тези, които не ме харесват. Ще се върна и в Непал, и на Еверест. Непалското правителство удължи напълно безплатно моето разрешение на Еверест до 2015 г. включително. Затова ще се върна през 2015 г. А през тази ще работя в Непал с вертолета си.
По:
