Сър Ърнест Хенри Шакълтън и “яростта да оцелееш”
На много места по света продължават проявите, посветени на 100-годишнината от успешния финал на една от най-драматичните, най-рискованите и най-трудните спасителни акции в човешката история, свързана с името на големия британски полярен изследовател и пътешественик Ърнест Хенри Шакълтън. Тя е вдъхновяващ пример за това, което френският писател Жан Вин нарича “яростта да оцелееш”, и за силата на човешкия дух и на човешката солидарност.
Шакълтън
На 10 януари 1915 г. командваният от Ърнест Шакълтън кораб “Ендюрънс” стига до Антарктида на 20 градуса западна дължина и продължава на югозапад покрай брега, който нарича Бряг на Кеърд [на името на Сър Джеймс Кий Кеърд, първи баронет (Sir James Key Caird, 1st Baronet, 7 януари 1837 г.-9 март 1916 г.), шотландски текстилен магнат (производител на изделия от юта, и математик, дарил през 1914 г. фантастичната по онова време сума от 24 000 паунда (лири стерлинги) за експедицията на Шакълтън с “Ендюрънс” – бел. а.]. На 19 февруари корабът замръзва в ледовете и започва дрейф. На 27 октомври 1915 г. ледовете пробиват борда му и 28 души го напускат и организират лагер върху огромен леден къс на 300 км от Антарктическия полуостров. Шакълтън решава да се насочи към него само в краен случай. Има сериозни запаси от храна, 50 кучета, няколко шейни, три лодки, свалени от кораба, който потъва след около четири седмици.
“Ендюрънс” преди…
… и след смазването му от ледовете
През януари 1916 г. леденият блок с лагера пресича Полярния кръг и започва да се топи, а през март – да се пропуква. На 9 април хората се качват на лодките и след три дни излизат в открития океан. На 15 април, преминавайки 185 км, слизат на необитаемия остров Елефант (или Остров на Мордвинов от група на Южните Шетландски острови).
Отплаването на Франк Уорсли, Том Крийн, Джон Винсънт, Тимъти Маккарти,
Хари Макниш и Шакълтън
На 24 април Шакълтън и петима отбрани моряци – капитанът на “Ендюрънс” Франк Уорсли (Frank Worsley), който отговаря за навигацията, Том Крийн (Tom Crean), Джон Винсънт (John Vincent), Тимъти Маккарти (Timothy McCarthy) и дърводелеца Хари Макниш (Harry McNish), който подготвя лодката им за път, тръгват към разположения на 1400 км остров Южна Джорджия, където се намира английска китобойна база, за да търсят помощ за другарите си. След две седмици лодката влиза във фиорд на югозападния бряг на острова. Още десет дни са необходими на Шакълтън, Уорсли, Крийн, Винсънт, Маккарти и Макниш, за да се доберат през скалите и ледниците на планинския остров до китобойната база на североизточния бряг.
Антарктическата одисея на екипажа на “Ендюрънс”– със зелено е маркиран пътят до
остров Елефант, със синьо – плаването със спасителната лодка “Джеймс Кеърд” до
остров Южна Джорджия
Три пъти Шакълтън напразно се опитва да си пробие път през ледовете с малки съдове до остров Елефант – от страната на Южна Джорджия, на Източния Фолклендски остров и на Магелановия пролив. Останалите на Елефант 22 души под командването на Франк Уайлд и всички кучета, чиито брой се е увеличил (Шакълтън е наредил грижата за тях да не спира и това се превръща във важен фактор за поддържане на духа) са взети от Шекълтън едва при четвъртия опит – на 30 август 1916 г. Те прекарват над четири зимни месеца на 61 градуса южна ширина. За подслон им служат две преобърнати лодки и се хранят с тюленово месо. По-късно Шакълтън ще напише: “Ние страдахме, гладувахме и тържествувахме, стигахме до дъното, за да се възнесем нагоре, за да станем част от голямота и необятна Вселена. Ние видяхме Бога в цялото му сияние, чувахме истинският глас на Природата. Ние проникнахме в самата същина на човешката душа” (Shackleton, Ernest, “South: The story of Shackleton’s 1914–17 expedition”, London, Century Publishing, 1985, ISBN 978-0-7126-0111-5).
Ърнест Хенри Шекълтън (1874-1922) е един от най-великите изследователи на Антарктика. През 1901-1903 г. е участник в експедиция на Робърт Фалкон Скот. В края на декември 1902 г. със Скот и Едуард Уилсън проследява високопланинската брегова зона на остров Земя Виктория и на 1 януари 1903 г. тримата стигат до 82 градуса и 17 минути южна ширина. Далече на юг виждат ледено плато с височина 3000 м и високи планини, простиращи се в меридионално направление, наречени по-късно Трансантарктически, между които двуглавия връх Маркъм (4350 м, от името на Клемънт Маркъм, по това време президент на Кралското географско дружество).
Плаванията на Шакълтън с корабите “Ендюрънс” и
“Аврора” и със спасителната лодка “Джеймс Кеърд”
През 1908 г. със стария китобоен кораб “Нимрод” стига до морето Рос и спира в залива Мак-Мърдоу. На 10 март 1908 г. Шекълтън, геологът Томас Еджуърт Дейвид, физикът Дъглас Моусън и още четирима души за първи път се изкачват на Еребус (3794 м) и стигат до кратера на действащия вулкан. През пролетта (края на октомври) заедно с трима спътници Шекълтън започва поход към Южния полюс. Стигат до 88 градуса и 23 минути южна ширина, само на 180 км от полюса. Спират ги липсата на храна и силните ветрове. На 9 януари 1909 г. се връщат обратно. Те изминават 2750 км в двете посоки. Правят забележителни географски открития – няколко планински хребета (между тях Кралица Александра) с дължина 900 км, ограждащ от юг и запад ледника Рос. Открито е т. нар. Полярно плато и входът към него – ледника Бърдмор.
Южна Джорджия, мястото, където Шакълтън намира вечен покой
Шекълтън умира на остров Южна Джорджия от архипелага на Шетландските острови. Днес името му носят британска антарктическа станция, планински хребет и шелфов ледник в Антарктида. Той е изобретател на обувки за полярни условия, приличащи на съвременни апрески (après ski), които често се наричат “шекълтъни” или “moon boots”.
Петър Атанасов
На водещата снимка – трима от най-великите полярни изследователи
