Раздяла с двама славни ветерани от “Златната епоха” на хималаизма
Както съобщава вестник “Нойе Цюрхер Цайтунг” (“Neue Zűrcher Zeitung”), на 8 март 2013 г. е починал Юрг Мармет (Jürg Marmet) – участник в Швейцарската национална експедиция под ръководството на Алберт Еглер през 1956 г., която осъществява първото изкачване на Лхотце и второто и третото на Еверест*.
Юрг Мармет през 1956-а…
… и през 1992 година
Мармет стъпва на Третия полюс на 23 май 1956 г. с Ернст Шмид (Ernst Schmied) и става третият човек в света и първият европеец – след новозеландеца Едмънд Хилари (Edmund Hillary) и непалския шерп Тензинг Норгей (Tenzing Norgay), който изкачва най-високия връх в света, а така също първият швейцарски алпийски гид, прекрачил магическата граница от 8000 м.
Роден е на 14 септември 1927 г. в Берн. Женен за Елзбет Кньор (Elsbeth Knoerr), баща на три деца. През 1952 г. получава диплом на инженер-химик, а от 1957-а е доктор по токсикология на човека. Заема важни мениджърски длъжности в областта на фармацевтичната, химическата и хранително-вкусовата индустрия, в това число във фирмата “Hoffmann-La Roche” (Базел). Главен мениджър е на редица международни изследователски и бизнес-проекти. Пенсионира се през 1992 г.
Лицензиран алпийски гид и инструктор по ски от 1949 г. Един от създателите и ръководителите (от 1952 до 1959 г.) на Швейцарската служба за спасяване от въздуха (Schweizerischen Rettungsflugwacht, Swiss Air Rescue), получил квалификация в Кралските британски ВВС (Royal Air Force).
В периода от есента на 1952 г. до 1956 г. е консултант в създаването на кислородна апаратура за първите швейцарски начинания на Еверест, а от 1956 до 1962 г. – на следващи височинни експедиции.
Има стотици изкачвания в Алпите. През 1953 г. е участник в експедиция на остров Бафинова Земя от Канадския арктически архипелаг. Прави първи изкачвания на върховете Асгърд (Asgard, 2011м, Swiss route), Куин (The Queen), Тет Бланш (Tête Blanche, 2156 м) и др., разположени на полуостров Къмбърланд (Cumberland). През 1960 г. отново е в Канадския арктически архипелаг – този път на остров Аксел Хайберг (Axel Heiberg Island), където прави първи траверс на т. нар. Швейцарска верига през върховете Фаундейшън (Foundation peak), Миднайт (Midnight peak) и др.
Почетен член е на Американския алпийски клуб (The American Alpine Club), (Alpine Club), Швейцарския алпийски клуб (Schweizer Alpen-Club – нем., Club Alpin Suisse – фр., Club Alpino Svizzero – ит., Club Alpin Svizzer – реторомански). От основаването й през 1993 в Цюрих до 2003 г. е президент на Фондацията в памет на крал Алберт Първи (King Albert I Memorial Foundation), имаща за цел да отдаде почит и да увековечи делото на най-заслужилите личности в изучаването и овладяването на планините, както и да подкрепя спортни и изследователски начинания на млади планинари и алпинисти. Десет години е вицепрезидент и президент на изключително авторитетната и заслужила Швейцарската асоциация за алпийски изследвания (Die Schweizerische Stiftung für Alpine Forschung).
Литература:
– Jürg Marmet: “Cumberland – Ein Traumland für Bergsteiger”. In: “Berge der Welt”, 9. Band 1954,
– Albert Eggler: “Gipfel über den Wolken – Lhotse und Everest”. Zürich 1956,
– Audrey Salkeld: “World Mountaineering”. London 1998 (über den Mount Asgard),
– Daniel Anker: “Jürg Marmet: Vom Everest zum Tamaro”. In: “Uomini, storie, montagne. 100 anni di immagini e testimonianza alpine”. Bellinzona 2004,
– “Jürg Marmet ist gestorben”. Stiftung für Alpine Forschung.
***
Джордж Лоу
Снимка: Филип Джексън
Photo: Phillip Jackson
Джордж Лоу (вдясно) и Сър Едмънд Хилари (вляво) с осмия генерал-губернатор на Нова Зеландия Сър Уилоуби Нори (Sir Willoughby Norrie) пред резиденцията му в Уелингтън, 20 август 1953 г.
Не дочака 60-годишнината от първото изкачване на Еверест, която ще бъде отбелязана в цял свят на 29 май тази година, един от последните живи участници* в паметната британска експедиция през 1953 г. начело с Джон Хънт. Става дума за легендарния новозеландски алпинист Уолъс Джордж Лоу или просто Джордж Лоу.
Той е роден 15 януари 1924 г. в Хастингс. Завършва тамошното средно училище и Учителски институт в Уелингтън, след което започва работа като учител. Прекарва свободното си време в Южните Новозеландски Алпи, където се среща с бъдещия си голям приятел Едмънд Хилари, с когото катерят активно не само по скали, но и по лед.
През 1951 г. двамата са участници в първата новозеландска експедиция в Хималаите, реализирала между другите си постижения и първо изкачване на седемхилядника Мукут Парбат (Mukut Parbat, 7242 м) в Гархвал, Индия. На следващата година е в Непал като член на екип, който атакува Чо Ойю (8201 м).
Тогава заедно с Едмънд Хилари и ръководителят Ерик Шиптън (Eric Earle Shipton,1907-1977 г.) изследва южното подножие на Еверест. И не е случайно, че опитният Шиптън избира за партньори двамата новозеландци – славата им на отлични “ледени” катерачи е стигнала до него. После ги вижда в действие. И разбира, че са едни от най-добрите в света. Когато набелязва маршрута от юг, който води през ледопада Кхумбу и ще бъде атакуван през следващата година, той си дава сметка, че Хилари и особено Лоу не само ще бъдат ключови фигури в преодоляването на този лабиринт и на всички ледени препятствия по пътя, но и могат да предават своя опит на останалите от екипа “в движение”. И така, пътят на Джордж Лоу и Ед Хилари към Еверест през 1953 г. е открит.
Лоу участва активно и в прокарването на маршрута от Западния циркус по Западната стена на Лхотце до Южното седло между този връх и Еверест на около 8000 м. На 28 май 1953 година Лоу, Алфред Грегъри (Alfred Gregory) и шерпът Анг Ниима (Ang Nyima) стигат до 8500 м, организират на това място лагер 9 и слизат до Южното седло. По този начин отварят пътя към върха за свръзката Хилари-Тензинг, които след нощувка на 8500 метра атакуват на следващия ден, 29 май, и стават първите хора, които поглеждат света от 8848 метра.
На слизане след успеха, под Южното седло, при срещата със съекипниците си, Едмънд Хилари се обръща към Джордж Лоу и произнася знаменитата си фраза “Е, Джордж, справихме се с този мизерник!” („Well, George, we knocked the bastard off“), чута от цял свят благодарение на предването на BBC.
Лоу е един от реализаторите на филма “Победата на Еверест” (“The Conquest of Everest”), номиниран за Наградите на академията (Academy Award) като най-добър документален филм.
През 1954 г. участва в неуспешната новозеландска експедиция на Макалу. В хода й среща Сър Вивиън Фукс (Vivian Fuchs), който го поканва да участва в Новозеландската национална трансантарктическа експедиция между 1955 и 1958 г. Тогава става третият човек – след Руал Амундсен и Робърт Скот, стигнал до Южния полюс по суша. Там среща Едмънд Хилари, който се добира до най-южната точка на Земята по друг маршрут. На това начинание е посветен филмът на Джордж Лоу “Прекосяването на Антарктида” („The Crossing Of Antarctica“).
През 1960 г. е участник в медицинската експедиция, която използва убежището, наречено “Сребърната къща” за изследвания на влиянието на големите височини върху човешката физиология (Silver Hut Physiological Expedition in the Everest area) и в експедиция за търсене на йети („Yeti Expedition“) в Ролвалинг Химал. В същото десетилетие ръководи младежки експедиции, организирани от Изследователската група на лорд Джон Хънт (The John Hunt Exploration Group) в Гренландия, Етиопия и Гърция. Заедно с лорд Хънт посещава Памир през 1962 г.
През 1989 г. основава британския филиал на Тръста “Сър Едмънд Хилари” (Sir Edmund Hillary Himalayan Trust), който се занимава с благотворителност и с изграждане на училища, поликлиники, мостове и др. в страната на шерпите – Соло Кхумбу. Остава негов ръководител до 2003 г.
През 1962 г. се премества да живее в Англия и се оженва за Сюзън Хънт – дъщерята на лорд Хънт, с която има трима сина. Втората му съпруга (при брака с нея Едмънд Хилари е кум) – Мери, е бивша учителка и училищен инспектор. Самият Джордж Лоу работи също като училищен инспектор към Департамента по образование и наука и се пенсионира през 1984 г.
Мемоарите му ще бъдат публикувани по случай 60-годишния юбилей на Еверест.
Джордж Лоу напусна този свят на 20 март, на 89-годишна възраст, в Рипли, Дербишиър (Англия). Нека припомним, че Хилари почина през 2008 г. на 88-годишна възраст, Тензинг Норгей – през 1986-а, когато бе 72-годишен.
Джордж Лоу бе носител на Най-високия орден на Британската империя (The Most Excellent Order of the British Empire) и на Новозеландския орден за заслуги (The New Zealand Order of Merit).
През 2008 г. Джордж Лоу заяви в интервю за вестник “Herald”: “Щастлив съм, че Сър Ед стигна до Еверест и съм необикновено горд от постижението на екипа. През 1953 г. изкачването бе направено именно от отбора, който представлявахме. И това е много важно… Всичко беше по-различно от днес, когато се смята, че на върха трябва да бъдат всички алпинисти и в центъра на вниманието е егото на всеки от тях”. И добави: “Радва ме вниманието, което приятелят ми получи след Еверест. Доволен съм, че не ме споходи славата, с която беше обкръжен Ед. Той беше правилният човек. Аз щях да бъда неправилният и щях да се държа неправилно – не толкова дипломатично колкото него”.
А Марк Инглис, първият човек, който изкачи Еверест с протези на двата си ампутирани крака (на 15 май 2006 г.), казва, че са го вдъхновявали алпинистите от епохата на Джордж Лоу: “Те бяха невероятно силни. Ние се учехме от тях. Тези момчета бяха рискували да се отправят там, където преди това не беше стъпвал нито един човек. И примерът им беше вдъхновяващ. А самият Лоу изигра много важна роля, защото подтикна няколко поколения да се занимават активно с алпинизъм”.
На:
//www.nzonscreen.com/title/hillary-returns-1953
можете да видите кадри от посрещането на Едмънд Хилари и Джордж Лоу в родината им след успеха на Еверест през1953 г.
Петър Атанасов
––––––––––
*Изкачванията са направени в следната последователност:
18 май 1956 г., Лхотце – Ернст “Ере” Райс (Ernst “Ere” Reiss) и Фриц Лухзингер (Fritz Luchsinger), по маршрут през ледопада Кхумбу (Icefall Khumbu), Западния циркус (Western cwm), Западната стена на Лхотце (Lhotse West face), т. нар. Женевски контрафорс (Eperon des Genevois, Genfer Sporn, Geneva Spur) и т. нар. Кулоар на Райс (Reiss Couloir, Reiss Couloir) във финалната част,
23 май 1956 г., Еверест – Юрг Мармет и Ернст Шмид, по Класическия маршрут на Хилари и Тензинг,
24 май 1956 г., Еверест – Ханс-Рудолф фон Гунтен (Hans-Rudolph von Gunten) и Адолф “Дьолф” Райст (Adolph “Dölf” Reist).
**В разпространеното от телеграфните агенции и сайтове съобщение за кончината на Джордж Лоу беше посочено, че си е отишъл “последният жив участник в победната експедиция на Еверест през 1953 г.”. Което не е съвсем вярно – по-точно би било да се каже “последният жив участник в алпинистката група на експедицията”. Но това е тема за друга публикация (П. А.).
