Райнхолд Меснер: “Мис Хоули знае всичко!”
Животът на Елизабет Хоули – това за 46 дървени шкафа с папки, посветени на изкачвания. Това е нейната работа – да съставя каталог на най-значителните постижения в края на тропосферата (долната чат на земната атмосфера – бел. прев.). И няма никакво значение, че самата мис Хоули не е направила нито едно изкачване. Като се започне от средата на 60-те години на ХХ век, тя интервюира, документира и – ако трябва – изследва работата на всяка експедиция, която се оказва в Катманду. А с изкачвания след 1905 г. тя работи като историк-архивист.
Мис Елизабет Хоули в офиса си
Нейните папки съдържат информация за почти 80 000 изкачвания на около 340 върха в Непал, между които и тези, които са разположени на границите с Китай и Индия. На нейните данни се опират информационни агенции, а така също Непалската асоциация по алпинизъм, “The American Alpine Journal”, европейски журналисти и даже собственици на ресторанти (бистрото “Rum Doodle” в Катманду обещава безплатен обяд на всеки, който е изкачил Еверест, но преди да постави парче месо на скарата, мениджърът на ресторанта звъни на мис Елизабет, за да потвърди информацията).
Мис Хоули не е просто летописец. Нейните над 15 000 интервюта не са само история. Много често те са помагали да се решават спорни въпроси около изкачвания на най-високите точки в света. Така мис Хоули, може би без самата да е искала това, е станала част от историята. През дългия си живот в Непал е наблюдавала как алпинизмът в най-високопланинската част на планетата, благодарение на най-силните и най-смелите, практически се е превърнал в mainstream (преобладаваща, водеща тенденция, насока в обществения живот).
Мис Хоули е уважавана от всички най-знаменити алпинисти в света. И това не е просто дан към традицията. “Ако ми е нужна информация за изкачвания на осемхилядниците, се обръщам към мис Хоули” – казва Райнхолд Меснер, първият алпинист, стъпил на всички върхове над 8000 м. – Мис Хоули знае всичко!”
… Най-накрая намирам прашната папка, която търся – във втория шкаф под главния: “Изкачване на Еверест откъм Непал, Лхотце, пролетта на 1996 г.”. Годината на събитията, описани в книгата на американския журналист Джон Кракауър “В разредения въздух” (“Into Thin Air”). Гледайки скиците на маршрутите и снимките, ми се струва, че трагедията се е случила преди няколко дни…
Елизабет не споделя моето вълнение: “Неразбория” – това е всичко, което казва за тази папка. “Неразбория, виж ти” – помислям и установявам, че папката тежи минимум един килограм, а експедицията, по време на която загинаха няколко души, дълго време бе предмет на ожесточени спорове между специалистите в областта на алпинизма.
”През тази пролет ще съберем още минимум осем такива папки” – казва мис Хоули. – По всичко личи, че сте чел Кракауър. В такъв случай ви препоръчвам да се запознаете с книгата на Анатолий Букреев – той също е писал за тези събития”…
На пръв поглед мис Хоули не прилича на човек, който е летописец на алпинизма. На млади години дори не се е занимавала с туризъм. “Въобще не обичам трекинга – казва Елизабет. – Обичам да спя в удобно легло, да ям топла храна на маса и да се движа с моята любима “костенурка” (тя кара своя син фолксваген-костенурка от 60-те години на ХХ век).
Мис Хоули си изкарва прехраната като завеждаща непалския офис на Himalayan Trust – организацията, основана през 1960 г. от Едмънд Хилари, близък приятел на Елизабет. Понякога пише материали за различни списания. Но най-много време й отнема отговарянето на писма и запитвания на различни организации и журналисти.
Нейният обичаен работен ден започва с ранно ставане. Облеклото й – “никакви сари и панталони, само рокли и поли!” В 7 часа е вече на масата, за да хапне един банан и да изпие чаша чай с лимон (никакво мляко!). След като хвърли поглед на два три англоезични вестника, се среща с останалите от администрацията на Himalayan Trust в офиса, който се намира на първия етаж на обитаваната от нея сграда. Малко след 9 часа непалският й шофьор я взема със синята “костенурка” и започва най-важната част от деня й – срещите с алпинисти.
През активните сезони (пролетта и есента) мис Хоули или един от двамата й помощници, които говорят много от езиците на света, се срещат с представители на около 250 експедиции. И Елизабет, благодарение на контактите си в алпийските среди, с хотелите и с Министерството на туризма, което дава разрешенията за изкачвания, винаги е отлично информирана кой и кога ще бъде в Катманду.
Ветераните на алпинизма отлично знаят за какво става въпрос, но новаците обикновено остават смаяни от нейната осведоменост. “Пристигаш в хотела и докато се настаняваш, звъни телефонът на рецепцията – разказва Ед Вийстърс, първият американец, стъпил на всичките 14 осемхилядника. – И администраторът ти подава слушалката с думите: “С Вас ще говори мис Хоули”. Още не си разопаковал нещата си, а тя вече знае къде си!”
Горещите дискусии продължават в градините и лоби-баровете на хотелите – дребничката възрастна жена в компанията на силни и млади мъже и момичета… В зависимост от степента на познаване и близост те се обръщат към нея с “мис Хоули”, “Елизабет” или “Лиз” (последното – след минимум 20 години познанство). Вийстърс я нарича “Лиз”, но не смее да ходи на срещите с нея небръснат и раздърпан.
С писалка и бележник в ръка, мис Хоули се запознава с алпинистите, отбелязва контактите с тях, разглежда снимки и скици на маршрутите. Записва имената на всички, в това число и на шерпите. В експедициите, в които броят на участниците надхвърля три дузини, всеки получава отделен номер, което позволява на мис Хоули да проследи всичко, което се случва с него.
Детайлните формуляри “Преди тръгване” и “След връщане” са собствено изобретение на мис Хоули. Те отчитат и най-дребните подробности, в това число кой колко метра въжета е фиксирал на качване и хронологията на стиганията до всеки от междинните лагери.
Когато човек гледа таблиците, които тя използва, разгръщайки бумагите си на масичката встрани, не винаги може да разбере към какво се стреми мис Хоули. Очевидно, това се прави умишлено… Посочвам й точка на един от листовете, озаглавена “Членове на експедицията накрая?” “Какво значи това?” – питам. “Колко хора са се върнали, колко не са се изкачили, колко за загинали. Няма друг начин за получаване на тази информация”…
Ровейки се в листовете, периодически ме обзема трепет. Елизабет ми описва френското изкачване на Анапурна – първият осемхилядник, на който са стъпили хора, сякаш върхът се вижда от прозореца й. По същия начин леко и непринудено разказва за първото безкислородно изкачване на Еверест, направено от Райнхолд Меснер и Петер Хабелер през 1978 г. Картинно представя студа, който алпинистите са изпитали и се удря по бедрата, демонстрирайки как те са стимулирали кръвообращението в краката си.
Когато разговорът се връща към съвременността, става ясно, че не я занимават всевъзможните фалшификации, лъжливите “първи изкачвания” и катастрофите, с които е изпълнена съвременната хималайска ера. Елизабет подчертава, че и сега има маса върхове, които си заслужава да бъдат изкачени. “Всички твърдят, че не са останали непреминати маршрути, например на Еверест. А аз ще им отговоря: “Погледнете източното ребро”…
Елизабет е родена през 1923 г. Израснала е в едно от консервативните предградия на Ню Йорк. И я очаквала обичайна кариера в мегаполиса. Получавайки магистърска степен по история в Мичиганския университет, през 1946 г. мис Хоули започва работа в списание “Fortune”. Любопитството и интересът й към културите на големия свят обаче я карат да напусне Манхатън. Пестейки от всичко, успява да натрупа достатъчно средства, за да може през 1948 г. да замине на пътешествие из Англия. Отпуските си през следващите осем години посвещава на изучаване на Западна и Източна Европа, на Северна Африка и Близкия Изток.
През 1957 г. Елизабет зарязва постоянната си работа и се отправя на двегодишно околосветско пътешествие. В хода му най-силно впечатление й прави Катманду и решава непременно да се върне. Година по-късно, наемайки двустайно жилище, в което живее и до днес, става кореспондент на агенцията “Reuters” в Непал.
Скоро се превръща в част от елита на непалската столица, който включва членове на влиятелното семейство Рана, управлявало Непал от 1846 по 1951 г. Участва в ловувания на тигри, организирани за членове на кралската фамилия. Случва се да кара до домовете им известни политици след вечерни партита. През 1961 г. се запознава с Едмънд Хилари, който по това време възнамерява да се отправи в търсене на следи от митичния снежен човек йети.
Това познанство засилва интереса на мис Хоули към алпинизма. През 1963 г. “Reuters” и поръчва репортаж за първото американско изкачване на Еверест (експедицията е от 18 представители на САЩ и почти 900 носачи!). Като журналист мис Хоули получава достъп до радиовръзките на участниците, което й позволява отблизо да следи хода на драматичното начинание. Това предопределя по-нататъшната й съдба.
През следващите няколко десетки години мис Хоули работи с първата непалска трекинг-агенция “Tiger Mountain”. И прави интервюта с алпинистите. В средата на 90-те години на ХХ век настъпва бум на комерсиалните експедиции. Мис Хоули става защитник и хранител на истинските стойности в алпинизма. “Много дълги години Елизабет беше най-известният чужденец в Катманду” – пише Райнхолд Меснер. А Елизабет се смее, спомняйки си, че когато веднъж Меснер прелиствал нейните записки за предишни експедиции, видял, че през различните години семейното му положение е обозначено по всички възможни начини: “ерген”, “женен”, “разведен”, “граждански брак”…
След обяд Елизабет обикновено се старае да приведе под общ знаменател сведенията, събрани по време на сутрешните интервюта и разговори. Алпинистът може да си замине за вкъщи, но мис Хоули продължава да общува с готвача на експедицията, да звъни на жената на алпиниста, да се среща с проверени хора от агенциите, обслужващи експедициите, да проучва топографски карти. Т. е. да прави всичко за установяване на истината и само истината.
Когато е удовлетворена от хода на проучванията си, записва информацията в своя 16-годишен бележник и събира материалите в папка (експедициите се сортират по мястото на изкачване и сезона). Шест пъти в седмицата тези данни се цифровизират и стават част от “Базата данни за Хималаите” (Himalayan Database), която мис Хоули ръководи съвместно с Ричард Солисбъри, пенсиониран алпинист и компютърен гений, живеещ в Ен Арбър, щата Мичиган.
Общото количество факти е поразително. Но за мис Хоули е интересна информацията от общочовешки характер. Например, въпросът със сигурността и безопасността е най-лошо решен при корейците; две групи алпинисти, действащи по различни маршрути, никога не се срещат на върха; страните са изпращали свои представители на Еверест в същата последователност, в която са се справяли с последствията от Втората световна война – Америка, Западна Европа, Япония, Корея, Източна Европа.
В някои случаи информацията, дадена от мис Хоули, се е оказвала решаваща. Например, планирайки своето солово безкислородно изкачване на Еверест, Меснер спокойно е можело да не стане първият алпинист, комуто това се удава. През лятото на 1979 г. той се среща в Катманду с мис Хоули и й се оплаква от проблемите, които има с получаване на разрешение от непалските власти. Тогава Елизабет му казва, че към такова позволение се стреми и японецът Наоми Уемура. “Смених плана си, получих разрешение за изкачване откъм Китай и изпълних намерението си” – пише Меснер.
Колкото и мис Хоули да се стреми да омаловажава своето влияние върху изкачванията, фактите доказват обратното. Нека вземем неотдавнашния въпрос – коя ще бъде първата жена, изкачила всичките осемхилядници? За първата Хималайска корона сред дамите претендираха 45-годишната представителка на Южна Корея О Еун Сун и 37-годишната испанка от баски произход Едурне Пасабан. Алпинистката от Южна Корея практически отпразнува победа през пролетта на 2010 г., когато изкачването й на Анапурна (8091 м) бе предавано пряко по телевизията. Но скоро обществеността започна да се съмнява, че снимките от предишното й изкачване – на Кангчендзьонга (8586 м), са били направени на самия връх. На тях Мис О стои на скала, заобиколена от сняг.
”Снимките на други алпинисти, които са били на Кангчендзьонга през същия сезон – коментира мис Хоули за BBC – ги показват стъпили на сняг, без никакви скали наоколо!” Това изявление предизвика следващи въпроси, изискващи съвсем конкретни отговори. Така изкачването на южнокорейката беше обявено за “спорно”.
Но мис Хоули винаги подчертава, че не е съдия или съдебен заседател. “Аз записвам – казва тя и се старая да установя кой какво е направил или какво казва, че е направил. Понякога това са коренно различни неща”.
И мнозина се отнасят към съжденията й с много голямо внимание. “Много пъти по време на експедиции сме си говорили – си спомня Ед Вийстърс – че трябва да сме стопроцентово сигурни, че сме били на върха, на най-високата точка. Защото мис Хоули ще знае, ако ние не сме направили това. Ще попита: “Как изглежда върхът?” А тя отлично знае това от снимките и от разказите на други алпинисти. И ако не си в състояние да й опишеш върха такъв, какъвто изглежда, Лиз веднага ще разбере, че става дума не за изкачване, а за измама”.
През тази пролет Елизабет Хоули възнамерява да прекрати работата си с папките и шкафовете. И макар че се чувства добре, Лиз си дава сметка, че в близко време може би ще е необходим човек, който да се грижи за нея. В Колорадо тя има племенник, който й е предложил да се премести при него в Щатите… В Непал тя се чувства като у дома си. Има много работа и й предстои да направи още много неща.
Напоследък през Катманду всеки ден преминават по няколко експедиции. Затова Елизабет планира да наеме трети сътрудник. Но не е назначила свой заместник. И вероятно не смята, че това е възможно. “Много ми е трудно да си представя, че някой може да замени Елизабет” – казва Джеф Блумфелд, редактор на изданието “Expedition News”.
“Разбира се, ние се безпокоим какво ще стане, когато Лиз престане да работи – продължава Том Сьогрен, един от създателите на сайта ExplorersWeb.com. – Няма да ни бъде никак леко.” В същото време Том се надява да поеме част от задълженията на мис Хоули по документиране на изкачванията в Непал, като използва възможностите на интернет.
Що се отнася до документите на мис Хоули в хартиен вид, тя ги е завещала на Американския алпийски клуб (American Alpine Club) и рано или късно те ще бъдат преместени в неговото седалище в Голдън, щата Колорадо. При всички случаи мис Хоули може да бъде горда – тя винаги се е стремяла да върши работата си колкото се може по-добре. И винаги е успявала!
Преди да се разделим й задавам въпрос по повод слуховете за нейни романи със знаменити алпинисти.
– Хилари?
– Бяхме добри приятели, но не е имало роман между нас – отговори Елизабет.
– Меснер?
– О, не! – усмихна се мис Хоули. – Той имаше многобройни увлечения, но аз никога не съм била между тях.
Поглеждам в бележника й – там, между другите,са имената на Ерик Шиптън, Джими Робертс, Дон Уилънз… Сякаш отгатвайки мислите ми, Лиз предпочита да завърши разговора: “Не си струва да дълбаете чак толкова надълбоко. Ще се пресилите!”
Струва ми се, че тя навярно никога не е помисляла, че работи прекалено много…
Със съкращения от сайта:
Превод: Петър Атанасов
