Програма на XII Банскофилмфест – 21-25 ноември 2012 г.

Пред вас е програмата на дванадесетото издание на Банскофилмфест. Надяваме се, че всеки ще намери нещо за себе си в нея и ви очакваме в Банско.

Открити уроци за децата и учениците от Банско и региона:

22 ноември, четвъртък

10.00 часа – „Пещерите и пещернячеството”, Алексей Жалов, Голямата зала на читалище „Н. Вапцаров” (площад “Н. Й. Вапцаров” в центъра на града).

Почти 1/ 3 от земната повърхност на сушата е изградена от разтворими от водата скали. От тях най-голямо разпространение имат  варовиците, мраморите и гипсът. Валежите от дъжд и сняг и речните води, които попадат върху тези скали разтварят повърхността им химически и механично. После водата прониква в тесните скални пукнатини и постепенно ги разширява. В резултат на неуморната и продължителна работа на водата, в разтворимите скали се образуват разнообразни по вид, форма и големина подземни кухини, които се наричат пещери. Пещерите са носители на разностранна информация за развитие на материалната и духовна култура на човечеството, животинският и растителния свят, населявали планетата в доисторическо и историческо време.

Алексей Жалов е дългогодишен зам.-председател на Българската федерация по спелеология. Абсолвент на Националната спортна академия и Училището по спелеология при Френската федерация по спелеология. Участник и ръководител на няколко десетки изследователски и научни експедиции в цял свят. Член на УС на пещерния клуб “Хеликтит” (София), диспечер на Аварийно-спасителният отряд на БФСп, член на Българското геологическо дружество, екс-генерален секретар на Балканския спелеоложки съюз, вице-генерален секретар на Европейската федерация по спелеология, член на комисията по опазване на пещерите при Европейската федерация по спелеология и на комисиите по обучение и библиография на Международния спелеоложки съюз към ЮНЕСКО. Автор на популярни, научни и художествени четива за пещерното дело и спелеологията (6 книги и повече от 250 публикации в България и в чужбина (Албания, Белгия, Великобритания,  Италия,  Испания, Русия, Турция,  САЩ, Украйна, Франция).

19.30 часа – “В дълбините на Вселената: еволюция на звездите и Слънцето”, астрономия на открито и наблюдения на небето с телескоп, доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова, Градския парк,

23 ноември, петък

10.00 часа – „Растителният и животинският свят на Антарктида”, проф. д-р Христо Пимпирев (площад “Н. Й. Вапцаров” в центъра на града).

Семинари, образователни филми – в залата на хотел “Гардения” (2770, Банско, ул. “Цар Симеон” 72, телефон: 0749 86900, факс: 0749 86903, [email protected],  www.parkhotelgardenia.com):

Петък, 23 ноември

10.00-10.45 – “Пещерите на Пирин планина – развитието на карста и неговите изследвания”, Алексей Жалов.

Развитието на карста в Пирин, в т. ч. в Националния парк „Пирин“, е свързано с разпространението на  докамрбийските мрамори върху територията на планината. Интензивната проява на неотектонски движения, химическият състав на мраморите, тяхната напуканост и голямата сума  на валежите са предпоставили развитието на значителен брой предимно вертикални пещери. Според районирането на пещерите в България територията на планината попада в т. нар. Вихренско-Синанишки пещерен район и Тешовския  район. В резултат на проведените от българските спелеолози дългогодишни експедиционни проучвания досега в двата района са проучени и картотекирани общо 216 пропасти и пропастни пещери.

11.00-12.20 – “Лавини, бури”  (два образователни филма на Татранската доброволна спасителна служба – Закопане)

“Лавините”, Полша, 2012, Ян Кшищоф, Йежи Порембски, 51’ (“Lawiny”, Poland, 2012, Jan Krzysztof, Jerzy Porebski, 51’)

Трети  филм от серията „Планинарско училище на Татранската доброволна спасителна служба” и част от съвместната инициатива с националния парк „Татри” „Включи детектора. Вземи лавинна сонда и лопата. Не рискувай живота си заради любовта към планината”. Този път авторите се занимават с лавините и лавинната опасност. Филмът дава базови познания за факторите, от които зависи лавинната опасност, и принципите за планиране на всяка дейност в лавиноопасни райони. Важна част от филма е информацията за задължителното лавинно оборудване и начините на неговото използване. Доброволната планинска спасителна служба в Татрите посочва, че филмът не е достатъчна форма за обучение по толкова сложен проблем, какъвто е лавинната опасност. Но той дава представа какво трябва да бъде научено, за да се осигури безопасност в планината.

“Бурите”, Полша, 2010, Йежи Порембски, 29’ (“Burze”, Poland, 2010, Jerrzy Porebski, 29’)

Спасителите от Доброволната служба в Татрите от години провеждат профилактична дейност. Обикновено водят занимания като инструктори, автори и консултанти на печатни помагала. За най-близките години са подготвили проект за обучително-профилактични мероприятия, използващи съвременните технологични възможности. Негов първи етап е филмът „Бурите” – начало на серията „Планинарско училище на Татранската доброволна спасителна служба”.

12.30-13.30 – “Избор и поддържане на ски, обувки, автомати и предсезонна подготовка” (образователен филм на Татранската доброволна спасителна служба – Закопане),  Полша, 2011, Йежи Порембски, 60’ (“Narciarstwo”, Poland, 2011, Jerzy Porebski, 60’)

Втори филм от серията „Планинарско училище на Татранската доброволна спасителна служба”. В него спасителите по достъпен начин представят основните проблеми при заниманията със ски. Представени са принципите на предсезонна физическа подготовка, изборът и поддръжката на инвентара и екипировката, основните правила за безопасност при практикуване на ски по обработени и необработени терени, а така също кратка характеристика на другите форми, различни от карането по обработени писти – телемарк, карвинг, ски-туринг и ски-алпинизъм.

Събота, 24 ноември

10.00-10.45 – “Екстремно кино”, Йежи Порембски, режисьор, продуцент, председател на международното жури на Банскофилмфест’ 2012,

11.00-12.30 – “Екстремни ски и сноуборд в Пирин”.

Уъркшоп „Народни танци от Банско и региона” под ръководството на хореографа Десислава Баханова – в читалище „Н. Вапцаров” (Банско):

четвъртък, 22 ноември

12.00-12.45

петък, 23 ноември

12.00-12.45,

събота, 24 ноември

12.00-12.45.

21 ноември, сряда

Тържествената зала на читалище „Н. Вапцаров” (площад “Н. Й. Вапцаров” в центъра на града)

Програма за деца и ученици

10.30-10.34 – „Ролковият човек”, Германия, 2011, Дани Щрасер, 4’ (“The Rollerman”, 2011, Germany, Danny Strasser, 4’)

„Екстремните спортове откъм най-добрата им страна – изумителният „ролков човек” Жан-Ив Блондьо (т. е. аз), взривяващ с появата си обстановката по планински пътища! Това е смесица от най-добрите снимки, направени от (моя приятел) Дани Щрасер през последните години. Те са основа на един по-дълъг филм, чийто сценарист и режисьор е Дани Щрасер, а консултант, художник по костюмите, постановчик и отговорник за шоуто съм аз” – така анонсира този къс, но необикновено впечатляващ филм главният му герой Жан-Ив Блондьо.

10.34-11.03 – „Летяща риба”, Нова Зеландия, 2009, Дейв Куант, 29’ (“Flying fish”, New Zeeland, 2009, Dave Kwant, 29’)

Шотландецът Анди Джексън и новозеландските му приятели Бриджит Томас, Ал Кълис, Алекс Никс и Дейвид Куант политат с параплани от далечен и усамотен склон в Непалските Хималаи към река Мади Кхола.След кацане на брега й започва тяхното спускане по бурните й и диви води с каяци.

11.03-11.06 – „Дивата коза”, Полша, 2011, Кшищоф Кокорин, Войчиех Кличка, 3’ (“Kozica”/ “Chamois”, Poland, 2011, Krzysztof Kokoryn, Wojciech Kliczka, 3’)

Чудесен зимен ден в Татрите. Откъм Каспрови връх долитат непрекъсната врява и силна музика – забавляват се скиори, сноубордисти, туристи, които току-що са слезли от лифта. Дори дивите кози са свикнали, че Каспрови е пренаселен район и е по-добре да бъде заобикалян. В отдалечените места на планината царят спокойствие и тишина. Там могат да бъдат видени пасящи или полегнали диви кози. Такова тихо и притулно място, отдалечено от оживените ски-писти, е избрал един ски-алпинист. „Истинският почитател на Татрите” се спуска извън пистите, радвайки се на самотата и на „девствеността” на склона. Но какви са последствията за дивите животни?

11.06-11.20 – „Бейз проектът Бренто”, Австрия, 2011, Матиас Аберер, 14’ (“The Brento B. A. S. E. project”, Austria, 2011, Mathias Aberer, 14’)

През 2010 г. Паул Купса решава да обедини в едно спортното катерене и бейз-джъмпинга на Монте Бренто в Италия, северно от езерото Гарда. Той тръгва по 1100-метровата стена соло. В един момент пада, но парашутът на гърба му позволява това падане да се превърне в полет.

11.20-11.30 – почивка

11.30-11.38 – „Лавинните кучета”, Полша, 2012, Бартек Солик, 8’ (“Psy lawinowe”/ “Avalanche Rescue Dogs”, Poland, 2012, Bartek Solik, 8’)

Този едва няколкоминутен разказ за работата и тренировките на лавинните кучета на Спасителната служба в Полските Татри (ТОПР) показва най-важното – че те се основават на приятелството и привързаността между кучето и човека. „Вкъщи винаги е имало куче. Много обичам кучетата” – признава Йежи Мачията, спасител от ТОПР, галейки своя четириног приятел и помощник. Едновременно с това филмът показва, че обучението на лавинните кучета изисква непрекъснати, систематични, добре обмислени тренировки. Само тогава то е ефективно по време на истински спасителни акции. Филмът е заснет в рамките на програмата „Азбука на лавините”, чиито организатори са Спасителната служба и Татранският национален парк.

11.38-12.30 – “Върху крилата на слънцето”, Франция, Белгия, Швейцария, Анри дьо Жерлаш, 52’ (“Les ailes du soleil”/ “The wings of the sun”, France, Belgium, Switzerland, 2011, Henri de Gerlache, 52’)

След години активни и напрегнати изследвания „Solar Impulse HB-SIA” – първият самолет, който може да лети денонощно без гориво, прави първия си нощен полет на 7 юли 2010 г. Така мечтата на знаменитите изобретатели Бертран Пикар и Андре Боршбер става действителност. От този момент става възможно „чистото” летене – само благодарение на слънчеви панели и батерии, които се зареждат от слънчевата светлина!

12.45 – 13.30 – откриване на изложбите (във фоайето на читалище “Н. Й. Вапцаров”):

Живопис на децата от Банско,

“Из историята на Банската планинарска школа”,

“Слънчеви храмове и архитектура от Долината на тракийските царе” – Пенка Мъглова и Алексей Стоев,

“Стръмни мечти“ (снимки от Алпите и Непалските Хималаи) – Александър Пенков,

„Българи в Антарктида” – Български Антарктически Институт,

„Архивни снимки от поречието на Ерма” – Свободан Цветков,

„100 години Рикардо Касин” – Музей на планините „Луиджи Амедео ди Савоя” в Торино,

“Международна спелеоложка експедиция в Китай” – Алексей Жалов, Камен Бонев,

“Из планините на България” – Виктория Цветанова и Любомир Монов.

Прожекции

Тържествената зала на читалище „Н. Вапцаров” (площад “Н. Й. Вапцаров” в центъра на града)

13.30-14.20 – “Ин – зелената река в Алпите”, Австрия, 2011, Франц Хафнер, 50’ (“Inn – der gruene Fluss aus den Alpen”/ “Inn – the green river in the Alps”, Austria, 2011, Franz Hafner, 50’)

Преминава през три държави, дължината й е 517 км, край нея са разположени безброй културни и исторически паметници – това е река Ин, един от най-големите притоци на Дунав. Извира от Енгадин в Швейцария, за да влее водите си в Дунав при град Пасау. И представлява украшение за Швейцария, Германия и Австрия.

14.20-14.43 – “7 върха”, Холандия, 2012, Анна Абрахамс, 23’ (“7 peaks”, Netherlands, 2012, Anna Abrahams, 23’)

Възможно ли е човек да преодолее комплексите си, бивайки в планината? Пърхат ли наоколо ангелчета? Или прехвърчат дракони? Това пътешествие извън времето над върховете в Европа е последна част от трилогията за културното значение на пейзажа, след „Desert 79°: 3 Journeys Beyond the Known World” и „5 Walks”.

14.43-15.30 – “Зона на сблъсък – Азия”, Канада, 2010, Андрю Грег, 51’ (“Collision zone – Asia”, Canada, 2010, Andrew Gregg, 51’)

Добре дошли в зоната на сблъсък – с Индонезия от едната страна и масивът на Хималаите от другата. А между тях – милиони години тектонично напрежение. Това е история на нагъването на земната кора в този район, за да придобие днешния си вид, и опит за надникване в бъдещето му.

15.30-15.45 – почивка

15.45-16.25 – “Здравей и довиждане, Сайпу”/ „Намасте, Сайпу”, Швейцария, 2011, Алин д’ Ориа, 40’ (“Namaste, Saipu”/ „Hello Goodbye, Saipu”, Switzerland, 2011, Aline d’ Auria, 40’)

В самия края на своя петмесечен престой в Непал Лаура Порети – начална учителка от италиански говорещата част на Швейцария, прекарва няколко дни в селцето Сайпу, разположено югоизточно от столицата Катманду. Като консултант и учител в местното училище тя живее при Аама – непалка, която отваря вратите на своя дом за Лаура. И така идва моментът на раздялата… „Намасте, Сайпу” е филм за човечността в отношенията между хората, когато пътищата им случайно се пресекат.

16.25-17.17 – “По пътя на белите облаци”, Франция, 2012, Фабиен Брусон, 52’ (“Sur le chemin des nuages blancs”, France, 2012, Fabien Brusson, 52’)

Един филм на нашия миналогодишен гост и сърдечен приятел на Банскофилмфест Фабиен Брусон. Той разказва за трансхималайския пробег през 2010 г. Участниците в него попадат в Тибет и непалската провинция Долпо, пътят им преминава покрай свещения връх Кайлаш, манастира Ший (Ший Гомпа), Пуун Хил (обзорното място, откъдето се виждат два от най-високите масиви в света – на Анапурна и Дхаулагири). Това са 850 км, разделени на 20 етапа, с положителна денивелация 32 400 м. И по места, където всичко е различно и уникално.

17.17-17.24 – “Мрак в Татрите”, Полша 2010, Бартек Солик, 7’ (“Ciemność w Tatrach”/ “Darkness in the Tatras”, Poland, 2010, Bartek Solik, 7’)

Татрите се нуждаят от тъмнина, но все по-малко са местата в тях, където пада пълен мрак. Светлините на града проникват дълбоко в Националния парк и смущават живота на нощните хищници.

17.24-18.00 – “Вторият живот на Тал Нив”, Германия, 2011, Том Дауер, 37’ (“Das zweite Leben des Tal Niv”/ “The second life of Tal Niv”, Germany, 2011, Tom Dauer, 37’)

„Четири години се чудех по кой път да поема” – с тези думи Тал Нив обобщава ситуацията, в която се намирал след края на своята служба в израелската армия. Позицията му на командир на елитна част му донася „пот, кръв и здраве”. Изправен пред необходимостта да направи избор и водейки известно време чергарски живот, той заминава за Нова Зеландия, където за първи път се сблъсква с катеренето и алпинизма. „Това беше придобит ключов опит. От този момент намерих, каквото търсех и то стана смисъл на моя живот”. Така Тал Нив взима решение да стане планински гид. Премества се в Бавария, за късо време овладява немския език. Научава се да кара ски и да се катери. Днес, на 38 години, живее с приятелката си в селска къща в околностите на Кемптен. През 2012 г. става първият израелец, получил правоспособност на алпийски гид в Германия. Занимава се с обучение по планинарство и катерене на деца и ученици.

Заседателната зала на читалище „Н. Вапцаров” (площад “Н. Й. Вапцаров” в центъра на града)

13.30-14.58 – “40 дни в базовия лагер” Канада, 2011, Даян Уелън, 88’ (“40 Days at Base Camp”, Canada, 2011, Dianne Whelan, 88’)

Прекарвайки 40 дни на 5400 м през пролетта на миналата година, документалистката Даян Уелън се потапя в живота на базовия лагер в подножието на Еверест. На фона на възхитителни пейзажи от района на „Третия полюс” тя прави портрет и прониква в интимния свят на трима души, които се опитват да стигнат до най-високата точка на Земята. Този пълнометражен филм е съвременен поглед върху трансформацията на Маунт Еверест от свещено място в нещо като увеселителен парк…

14.58-15.30 – “Бездната”, Полша, 2009, Войчиех Касперски, 34’ (“Otchlan“/  “Chasm”, Poland, 2009, Wojciech Kasperski, 34’)

Когато гледате „Бездната” на Войчиех Касперски, филмовият екран ви се струва малък. Суровата панорама на сибирските планини не е само удивителен фон на разказа за живота на един съвременен златотърсач, но играе главна роля във филма. Човекът златотърсач прекосява надлъж и на шир безкрайната пустош, търсейки златни жили, старателно отбелязвайки своите успехи (и неудачи) всеки ден. Той е напълно безпомощен в схватката с природата. Това не е „покорител” или „герой” със съветски документи, а индивид, който е напълно зависим от обкръжението в търсенето на подземни съкровища. И е сам. По време на пътешествията единствен спътник е кучето му. Защото „където има злато, няма приятели”… И ако не са съвременните принадлежности – металотърсач и сателитен телефон, филмовият разказ на Касперски би могъл да се разиграва по всяко историческо време.

15.30-15.45 – почивка

15.45-16.37 – “В свръзка”, Испания, 2011, Герард Монтеро, 52’ (“Encordades”, Spain, 2011, Gerard Montero, 52’)

Това е едно пътешествие в историята на дамското катерене и дамския алпинизъм в Каталуня. Поколенията се сменят, но стремежът към постигане на мечтите остава същият. Както и желанието да се преодоляват поредните бариери, да се разчупват общоприетите стереотипи и да се печели битката преди всичко със себе си.

16.37-17.02 – “Поглед отвисоко”, Канада, 2011, Себастиен Рист, 25’ (“Vue d’ en haut”, Canada, 2011, Sebastien Rist, 25’)

Един филм за експедиция в Андите, организирана от няколко правителствени и обществени организации от канадската провинция Квебек, за деветима млади рейнджъри. Те имат щастието техен ръководител да бъде Бернар Войе, прекосил със ски остров Елсмеър, стигнал по този начин до Северния (1994 г.) и Южния полюс (1996 г. ) и изкачил Еверест през 1999 г.

17.04-17.08 – “Денят “М”, Германия, 2012, Дани Щрасер, 4’ (“Bridge Day”, Germany, 2012,  Danny Strasser 4’)

За Сеп и неговите приятели „Денят „М” (М – от мост) е нещо по-различни от уикенд или празник.  Това е денят, в който се отдават на любимото си занимание – да скачат с динамично алпийско въже от мостове.

17.08-18.00 – “Алфонсо Винчи – един живот-приключение”, Италия, 2012, Микеле Радичи, 52’ (“Alfonso Vinci: il film di una vita avventurosa”/ “Alfonso Vinci: filming an adventurous life”, Italy, 2012, Michele Radici, 52’)

Главен герой на този филм е Алфонсо Винчи (1916-1992), изключителен катерач от 30-те години на ХХ век, литератор и учен, легендарен партизански командир по времето на италианската съпротива, първи изследовател на редица области в Южна Америка и конкретно във Венецуела, където търси нови върхове и богатство. Прославя се като етнограф и антрополог, описвайки в няколко забележителни книги племето Саматари, населяващо Кордилерите (във Венецуела прави първо изкачване по северната стена на най-високия връх в тази страна пик Боливар, 4978 м). Използвани са откъси от стари интервюта, архивни кадри, снимки, книги и документи, които в максимална степен ни доближават до личността на този забележителен човек.

Голямата зала на читалище „Н. Вапцаров” (площад “Н. Й. Вапцаров” в центъра на града)

18.00-18.30 – представяне на Националния парк “Пирин” по случай 50-годишината на неговото създаване от директора Валери Мечев

18.30 – тържествено откриване

Нощно кино – в залата на хотел “Гардения” (2770, Банско, ул. “Цар Симеон” 72, телефон: 0749 86900, факс: 0749 86903, [email protected],  www.parkhotelgardenia.com):

22.00-23.11 – “Мълчанието на снега”, Холандия, 2011, Ян ван ден Берг, 71’ (“Silent snow”, The Netherlands, 2011, Jan van den Berg, 71’)

Арктика е пример за недокоснатата и приказно красива природа. Но в нейните безкрайни простори могат да оцелеят малцина. Но и по тези места през последните години се наблюдава обезпокоително натрупване на пестициди. Една млада ескимоска тръгва на дълго пътешествие през три континента, за да открие източника на химическата заплаха за здравето и съществуването на нейния народ. В хода му тя се убеждава, че конфликтът между стремежа към лесни печалби и взимането на решения с дълготраен ефект в областта на селското стопанство, промишлеността и здравеопазването, е валиден за Азия, Южна Америка и Африка. Последните изменения в Арктика са сигнал за тревога, защото замърсяването има структурен характер и заплашва цялата земна природа.

23.11-23.41 – “Тайната на Дхаулагири”, Непал, 2011, Прабеш Субеди, 30’ (“Secrets of Dhaulagiri”, Nepal, 2011, Pradesh Subedi, 30’)

Непал е страна с изключително разнообразни географски условия и културни традиции. Това е разказ за живота на жителите от района на седмия по височина връх в света – Дхаулагири (8167 м), чиито главни герои са 78-годишният Дил Бахадур и 38-годишният Сагендра Гаучан – на 38.

23.41-00.35 – “Малката земя”, Италия, 2012, Микеле Трентини, 54’ (“Piccola terra”/ “Small land”, Italy, 2012, Michele Trentini, 54’)

Валстаня, Канале ди Брента, Виченца. Ивица земя, където тютюнът е бил единствената култура, вирееща по терасираните склонове на хълмовете. Днес мнозина се опитват да върнат към живот този традиционен поминък и са горди да обитават семейните си имения. Но има и търсещи други решения. Един работи в местната кариера и търси себе си. Друг е привлечен от градския живот. Трети, като един марокански емигрант, иска да види децата си интегрирани в новото общество.

22 ноември, четвъртък

Тържествената зала

10.30-11.20 – „Арлберг – скритият рай”, Австрия, 2010, Хайнц Легер, 50’ (“Der Arlberg – das verborgene Paradies”/ “Arlberg- the hidden paradise”, Austria, 2010, Heinz Leger, 50’)

Огромни снежни маси покриват склоновете. Вятърът извайва от тях причудливи форми по ръбовете и билата. Дърветата са покрити с великолепни искрящи дантели. Арлберг е съчетание на зимна идилия и туристическо оживление. Този великолепен ски-курорт е и връзка между Тирол и Форарлберг. Но неговите най-големи прелести са далеко от туристическите пътеки и оживените ски-писти – далечните и закътани долини, които са царство на дивите кози, на първичната и недокосната от човека природа.

11.20-11.23 – “Мармотът”, Полша, Кшищоф Кокорин, Войчиех Кличка, 3’ („Świstak”/ “Marmot”, Poland, 2012, Krzysztof Kokoryn, Wojciech Kliczka, 3’)

Високо в Татрите мармотите се възползват от спокойствието и слънцето. А долу, в ниското, за лов се готвят бракониери. Нужна им мармотска мас. Какво ще произлезе от срещата между двата свята? Малките гризачи, въпреки че са защитен вид в националния парк, са заплашени от смърт. Двама „ловци” разкопават дупките им през нощта. В този случай всичко свършва добре за мармотите. За бракониерите – доста по-зле…

11.23-12.09 – “Амазонка – от изворите до устието”, Канада, 2000, Колин Ангъс, Бен Козъл (“Amazon From Source to Sea”, Canada, Colin Angus, Ben Kozel, 46’)

Амазонка започва като малко ручейче в Андите. От около 3300 м надморска височина тя се спуска със серия водопади, за да навлезе в дълбоко врязани каньони. Пътят и продължава през тропическа джунгла – общо 7200 км до вливането й в Атлантическия океан. През 1999 г. Бен Козъл (Австралия), Скот Бортуик (ЮАР) и Колин Ангъс (Канада) се спускат по цялата дължина на величествената река. Те попадат под куршумите на метежници от групировката „Сендеро Луминосо”, преодоляват главозамайващи бързеи, водовъртежи и всякакви несгоди и препятствия. Но след пет месеца стигат атлантическия бряг като трети екип в историята, който успява да се справи с предизвикателството, наречено Амазонка.

12.09-12.17 – „Предизвикателство в Сараево”, Германия, 2011, Дани Щрасер, 8’ (“Sarajevo Challenge”, Germany, 2011, Danny Strasser, 8’)

Докъде ли не стигат авторите на филми за екстремни спортове? Този път Дани Щрасер проследява едно невероятно спускане по улея за бобслей от олимпийските игри в Сараево през 1984 г. Какво точно? Ще видите…

12.17-13.01 – “Кораловият рай”, Швеция, 2011, Матиас Клум, 44’ (“The coral Eden”, Sweden, 2011, Mathias Klum, 44’)

Документален филм на един изключителен майстор – Матиас Клум, който е старши фотограф на „National Geographic”. Показва кораловият рай край бреговете на състоящия се от 1500 острова  архипелаг Раджа Ампат (Западна Папуа, Индонезия) през очите на едно 12-годишно момче и неговото семейство.

13.00-14.00 – почивка

14.00-14.50 – “5 градуса повече – как климатът променя нашия свят”, Австрия, 2011, Валтрауд Пашингер, 50’ (“5 Grad plus – wie das Klima unsere Welt verandert”/ “Alpine Meltdown (топене, разтопяване) – just a few degrees more”, Austria, 2011, Waltraud Paschinger, 50’

Климатът се променя, температурите растат. Това влияе върху планините и върху техните подножия. Зоната на вечната замръзналост се смалява, ледниците се захранват с все по-малко сняг, реките стават по-пълноводни и заплашват с наводнения ниските райони. Какво вещаят днешните промени и по какъв начин ще се отразят на ландшафта – сега и в края на XXI век?

14.50-15.15 – “Гуарда, тук сме си у дома”, Швейцария, 2011, Сузана Фанцун, 25’ (“Guarda – oz sun jeu qua da chasa” (“Guarda – now we’re here at home”), Switzerland, 2011, Susanna Fanzun, 25’)

Празни къщи, старци и все по-малко деца. Това беше положението в планинското селце Гуарда в Унтеренгадин през 90-те години. За бъде предотвратено затварянето на местното училище, семейства от цяла Швейцария бяха поканени да се заселят в Гуарда. За пет години осем семейства започнаха нов живот в планината. Те дойдоха не само с децата си, а с нови идеи и нов начин на живот. Това изправи 130-те жители на селото пред големи предизвикателства. Днес, 20 години по-късно, режисьорката Сузана Фанцун търси отговор на въпроса дали интеграцията е успяла. Нейната лента документира смелостта, идеализма и духа на 90-те години. Но това е филм и за шансовете и страховете, които носи промяната.

15.15-15.55 – “Свободен дух”, Бразилия, 2012, Жадер Лаго, 40’ (“Espirito de Liberdade”/ “Freedom Spirit”, Brazil, 2012, Jader Lago, 40’)

Какво обединява занимаващите се с екстремни спортове? Какво е общото между предизвикателството да ходиш по въже високо в Алпите, да караш сърф по направената от човешка ръка река Айсбах в Мюнхен, да участваш в ски-състезанията от Winter X Games или в световно първенство по скокове с мотоциклет? Отговорите на пръв поглед са различни, но по същество си приличат. Защото всички подчертават желанието за справяне с предизвикателствата и удоволствието от преодолените трудности.

16.00-16.15 – почивка

16.15-17.07 – “В забрава”, Чехия, 2011, Шимон Шпидла, 52’ (“Mrtvá trať”/ “Into Oblivion”, Czech Republic, 2011, Šimon Špidla, 52’)

Едно драсване на Сталин с молив върху картата на Съветския съюз променя съдбата на 80 000 лагерници от ГУЛАГ в тайгата, близо до Приполярието. Четири години те изграждат  ж. п. линия без особено стратегическо значение в зоната на вечната замръзналост – с робски труд,  в условията на тежък затворнически режим, глад, болести, нулева техническа обезпеченост и лоша екипировка. След смъртта на Сталин районът бързо опустява. Днес са останали само празни затворнически бараки, изгнили от ръждата локомотиви, полуразрушени диги, части от разпаднали се автомобили, изпокъсани телеграфни жици… Тайгата бавно се завръща по тези места…

17.07-18.01 – “Магичната планина – пътят към Кайлаш”, Франция, 2011, Флоранс Тран, Аликс Симон, 54’ (“The magical mountain – the way of the Kailash”, France, 2011, Florence Tran, Allix Simon, 54’)

В Тибет има множество обвити в тайнственост върхове. Но един е мечта на милиони хора, изповядващи будизъм или хиндуизъм – Кайлаш. Всяка година той привлича поклонници от цял свят, които търсят пречистване и вдъхновение. Между тях са и двама французи. За Симон това акт за отдаване на почит, за Флоранс – търсене на истинската промяна. Към Магичната планина води дълго духовно пътешествие, което обогатява всеки с мистичните и магични измерения на това свещено място.

18.00-18.30 – почивка

Заседателната зала

10.30-11.22 – “Алпите, гледани отгоре – от Енгадин до Цюрихското езеро”, Германия, 2012, Лиза Едер-Хелд, 52’ (“Die Alpen vom oben – vom Engadin zum Zurichsee”/ “The Alps from above – Swiss Mountains”, Germany, 2012, Lisa Eder-Held, 52’)

Швейцарският национален парк е най-старият в Алпите. В него един  млад биолог изследва поведението на дивите кози. Децата по тези места говорят валадер – вариант на рето-романския език. В съседното село Марк-Флориан Гайер е собственик на бирена фабрика, произвеждаща пиво, което е култово за курорта Санкт Мориц и околностите му. Когато човек прекосява швейцарските планини, навсякъде вижда жълти автобуси, които превозват пътници до най-отдалечените долини. Дорли Мен от над 20 години е шофьор по линията до селцето Жуф. В най-южните части на страната преобладава италианският елемент. В своята гостилница в Анкона Иво Адам съчетава традиционни ястия от Тичино със свои кулинарни хрумвания. Не много далече Джан Себрегонди демонстрира ходене по въже 200 метра над земята. По пътя си на север хеликоптерът на киноекипа прелита край едни от символите на Швейцария – върховете Айгер, Юнгфрау и Мьонх. В последния епизод край Цюрихското езеро певицата Ерика Щуки демонстрира възхитителна комбинация от йодлери и блус.

11.22-11.52 – “Задушевно пътешествие”, Австрия, 2011, Мартин Винклер, Хано Маковиц, 30’ (“Soultrip Argentina”, Austria, 2011, Martin Winkler & Hanno Mackowitz, 30’)

В началото на кариерата си на фрийрайдър преди около 10 години Макфлай посещава Аржентинските Анди. И в съзнанието му остава споменът за великолепните пейзажи и покритите с девствен сняг склонове. Редица зими, прекарани в търсене на идеалното спускане, го вдъхновяват да се върне към началото на пътя. Заедно с приятелите си екстремни скиори Бьорн Хагерер, Макс Ципсер и Андре Зомер той се отправя към своя „втори зимен дом” в Южното полукълбо, в южната част на Андите. И отново се изправя пред покритите със сняг вулкани и пред безкрайните, дълги стотици километри снежни планински вериги.

11.52-12.04 – “Денят „М”, Германия, 2012, Дани Щрасер, 12’ (“Brückentag”, Germany, 2012, Danny Strasser, 12’)

Мост и динамично алпийско въже. И компанията на Зеп и неговите приятели, които в “Деня “М” (“М” – от мост) се отдават на главоломни скокове от някой избран мост.

12.06-12.58 – “7000 метра над нивото на войната”, Франция, 2011, Луи Мьоние, 52’ (“7000 metres au-dessus de la guerre”/ “Afghans to the top”, France, 2011, Louis Meunier, 52’)

Днешен Афганистан е символ на война, тероризъм и несигурност. Преди началото на тази война страната се слави с изключително гостоприемни хора и красива природа. В най-североизточната й част се издига връх Ношак (7492 м), който никога не е изкачван от афганистанци. Четирима млади мъже от Ваханската долина в подножието му – Маланг, Афиат Хан, Амрудин и Гург Али, имат мечта да станат първите представители на страната си, стъпили на върха. Те искат да развеят националния флаг на 7492 м и да отправят послание към сънародниците си за мир и спиране на насилията. Движени от тези благородни намерения, те се справят със студа, ледените ветрове и липсата на кислород, за да сбъднат мечтата си и да преживеят най-голямото приключение в живота си.

13.00-14.00 – почивка

14.00-14.50 – “Шамбала – историята на изгубения рай”, Непал/ Германия, 2011, Фидел Девкота, 50’ (“Shambala – a story of Paradise lost”, Nepal/ Germany, Fidel Devkota, 2011, 50’)

Шамбала е термин от тибетския будизъм , който означава скрита в Хималаите мистична и свещена земя. Този филм разглежда  климатичните промени и тяхното влияние върху хората, които населяват някогашни райски места в Непал. Резултат е от тримесечни (през април, май и юни 2011 г.) полеви изследвания в Горен Мустанг и разказва историята на селцето Дхе на 3820 метра надморска височина. Неговите жители говорят за личния живот и проблемите си, за митовете и историята. По техните места няма достатъчно валежи от сняг и дъжд, пасищата са поразени от суша. И това ги изправя пред необходимостта да се борят за оцеляване, да мигрират и да се приспособяват към нови условия.

14.50-15.14 – “На 81 години на Пиц Линард”, Швейцария, Бертила Джиоси, 24’ ( “Cun 81 ans sin il Piz Linard” (“With 61 years on the Piz Linard”), Switzerland, Bertilla Giossi, 24’)

Като 15-годишно момиче Ирма Еглер от Лавин за първи път застава на най-високия връх в Унтеренгадин, Пиц Линард, 3410 м над морското равнище. Оттогава тя 52 пъти изкачва този забележителен връх, като стига до него от всички страни. Сега, на 81 години, тя иска да опита още веднъж. Дали това ще бъде последното й изкачване? В това приключение я придружава планинската водачка Рита Кристен.

15.14-16.01 – “Мощта на река Омо”, Испания, 2011, Иван Талавера, 47’ (“La fuerza del Omo”/ “The strength of the Omo”, Spain, 2011, Ivan Talavera, 47’)

Филмов разказ за едно екстремно бягане по поречието на река Омо в Етиопия в рамките на проекта „Lleida World Extreme” (град Ллейда, Западна Каталуня), осъществено от Аркади Климент, Кике Борас, Иван Талавера и Рафа Ариньо.

16.00-16.15 – почивка

16.15-16.31 – “Проектът Трън – Велинград”, България, 2012, Александър Пенков, 16’ (“Tran-Velingrad project”, Bulgaria, 2012, Alexander Penkov, 16’)

Филмът е разказ за тежко и вълнуващо пътуване по права линия между градовете Трън и Велинград, в JPS-коридор широк само 200 метра. По пътя участниците преминават през 5 планини, безкрайни ниви, храсти, гори, населени места, един язовир и безброй реки и канали. Битката с клека в Рила е голяма и природата се превръща в непреодолима преграда. Въпреки това е осъществена “диретисима“ от 112 км – от Трън до връх Борин в Рила (р. Свлачище). Велинград е достигнат след 12 дена. Изминати са 220 км, 95% от които – по права линия.

16.31-18.01 – “Макай, приключение в изгубения свят”, Франция 2011, Пиер Стен, 90’ (“Makay, les aventuriers du monde perdu”/ “Madagascar, the lost Makay”, France, 2011, Pierre Stine, 90’)

Това е филм за експедицията на френския изследовател Еврар Ванденбом в абсолютно непознати райони на остров Мадагаскар, в която влизат 30 учени от цял свят. В хода на това двумесечно епично начинание в сърцето на дивата природа са открити над 80 нови и непознати за науката видове, а участниците преживяват разтърсващи приключения, които ще помнят цял живот.

18.00-18.30 – почивка

Голямата зала – срещи и презентации

18.30 часа – Пенка Мъглова, Алексей Стоев: “До Австралия и назад: по следите на изчезващото слънце”.

Интересен разказ за подготовката и реализацията на астрономическа експедиция за наблюдение на пълното слънчево затъмнение на 13/14 ноември 2012 г. в Австралия. Малкият континент е дал среща на различни цивилизации, приютил е в себе си невероятни природни чудеса и културно-исторически паметници.

Чрез картина и слово е показана мистериозната величественост на явлението „пълно слънчево затъмнение” и усилията на малък руско-френско-български колектив от учени да разгадае тайните на слънчевата корона. От изхвърляния на коронална маса и протуберанси до стримери и коронални дупки – всичко минава през слънчевата корона. В презентацията са представени нейните физически характеристики като резултат от взаимодействието на слънчевата плазма с физическите полета на Слънцето. Активните процеси в нея предопределят и космическото време, на което е подвластна Земята и Цивилизацията. Блестящото вдъхновение на хората, опитали се да разберат структурата и динамиката на слънчевата корона ни представят нашето дневно светило в нова светлина.

Алексей Стоев е доцент в Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките, ръководител на Филиала в Стара Загора. Научните му интереси са концентрирани в областта на астрофизиката и космическата физика, физиката на слънчевата  корона, спелеологията, археоастрономията, образованието и разпространението на знания. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на слънчевата корона по време на 7 слънчеви затъмнения в Русия, България, Китай, Турция, Австралия. Откривател и изследовател на повече от 10 древни обсерватории, разположени на територията на България и Балканския полуостров. Ръководител на Националния отбор по астрономия за участие в Международните олимпиади по астрономия и астрофизика. Пещерняк, занимаващ се професионално с изследвания на физическите процеси и явления в пещерната атмосфера. Ръководител и участник в множество изследователски пещерни експедиции в България, Русия, Албания, Словакия, Куба, Полша, Гърция, Турция и др. Организатор и участник в национални и международни научни конференции и експертни работни срещи. Член на научни и обществени организации у нас и в чужбина. Редактор, автор и съавтор на научни публикации, популярни статии и есета, фотоизложби и филми.

Пенка Мъглова-Стоева е професионален изследовател на Космоса, доцент в Института за космически изследвания и технологии при БАН. Научните й интереси са главно в областта на хелиофизиката, слънчево-земните връзки, кометните и планетни атмосфери, образование и разпространение на знанията, физическа спелеология и археоастрономия. Участник в космическите проекти „България 1300” и „Венера Халей”, национални и международни програми, проекти на ЮНЕСКО. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на слънчевата корона по време на 7 слънчеви затъмнения  в Русия, България, Китай, Турция, Австралия. Пещерняк, занимаваща се професионално с изследвания на физическите процеси и явления в пещерната атмосфера. Участник в множество изследователски археоастрономически и пещерни експедиции в България, Словакия, Турция и др. Организатор и участник в национални и международни научни форуми и експертни работни срещи. Автор и съавтор на научни публикации, популярни статии и есета, фотоизложби и филми. Редактор на сборници от конференции, рецензент в международни списания. Член на КОСПАР, на работната група „Астрономия и културно наследство” към Международния астрономически съюз.

19.30 часа – Лука Бих: представяне района на Червиня и италианското подножие на Матерхорн.

Лука Бих е потомък на легендарния род планински гидове Бих. Режисьор и оператор, организатор на Международния фестивал на планинарския филм в Червиня. Познат е в България с филмите си:

“Лео Гасперл и елегантността на завоя” (Италия, 2005, Лука Бих, Андреа Бруньоли, 48’/  “Leo Gasperl l’ eleganza della piega”/ “Leo Gasperl the elegance of the turn”, Luca Bich, Andrea Brugnoli, 2005, Italy, 48’), показван в Банско през 2005 г.,

“В памет на Патрик Беро” (Италия, 2004, Лука Бих, 14’),  показван в Банско през 2006 г.,

“Машината на времето” (Италия, 2006, Лука Бих, Валерио Фолко, 57’/ „La Macchina del tempo“, Italy, 2006, Luca Bich, Valerio Folco, 57’), показван в Банско през 2007 г.

20.15 часа – Волфганг Фашинг, един от най-изтъкнатите „екстремалисти” на Австрия.

Роден на 11 август 1967 в Бад Радкерсбург (Щирия), той е бивш световен рекордьор по колоездене в екстремните дисциплини 12 и 24 часа. Три пъти (1997, 2000, 2002 г.) е победител в колоездачното прекосяване на Съединените щати от Атлантическия до Тихия океан (или обратно) Race Across America (RAAM), и никога при осемте си участия в това най-популярно в Съединените щати колоездачно състезание не се е класирал след трето място. На 23 май 2001 г. Фашинг стъпи на Еверест. Завърши колекцията “Seven Summits” от изкачвания на най-високите върхове на седемте континента на Земята, като през 2009 г. бе на Маунт Винсън (2 януари), Аконкагуа (15 януари), Маккинли (16 юни) и Карстенс Пирамид (Ириан Джайя, 5 декември).

За девет дни през август тази година, в рамките на проекта „Seven Summits – for the Alps”, бе на Монблан (4810 м) във Франция), Гран Парадизо (4061 м) в Италия, Дюфуршпице или Монте Роза (4634 м) в Швейцария), Граушпице (2599 м), Лихтенщайн, Цугшпице (2962 м) в Германия, Гросглокнер (3798 м) в Австрия, Триглав (2864 м) в Словения), като премина 1100 км с колело и 16 600 метра денивелация.

21.15 часа – Адам Пустелник (Полша), един от най-силните спортни и big wall катерачи в родината си и в Европа.

Роден на 1 май 1982 г. в Лодз, спортен катерач и алпинист, син на носителя на Хималайската корона за изкачването на всички осемхилядници Пьотр Пустелник, абсолвент по социология на Лодзкия Университет. Ръководи курсове по катерене, алпинизъм и височинни работи. Прави презентации, превежда книги и публикации.

Катери се от 1993 г. Той е първият полски катерач, преминал границата 8с+ (“Infinity” във Франкенюра), a след това и нови два маршрута с подобна трудност –“Shangri-la“ (Франкенюра) и „Bah Bah Black Sheep“ (Сеьоз). През 2004 г. се справя с ползващия се със световна слава маршрут „Best Friend Let’s Go Surfing“ (8c+) в швейцарския район Боки. През 2005 г. в Йосемити изкатерва „Regular Northwest Face“ на Хаф Доум (5.12b, 24 въжета, 2 дни) и „FreeRider“ на Ел Капитан (5.12d, 36 въжета, 4 дни. През юли 2009 г. прави повторение на „Silbergeier“ (8b+) в Ретикон (Швейцария). На 10 октомври 2010 г. прави 14-тото изкатерване по маршрута на Волфганг Гюлих “Action Direct” (9a) в стил RP. Така става третият поляк, след Лукаш Дудек и Матеуш Халадай, изкатерил маршрут 9а. Описал е преживяванията си в разказа „Двадесетата минута”.

През 2011 г. е автор на първото повторение на „Orbayu“ (8b+/c или 8c+/9a, 13 въжета, 500 м) на Наранхо де Булнес в Испания, смятан за най-трудния big wall маршрута в света. На 12 август 2011 г., на същата стена, претърпява инцидент след откъртване на хватка при опит за прокарване на нов маршрут, при което не издържат три междинни осигуровки – клин, френд и клема. След падане от около 20 метра върху скалната основа получава няколко счупвания, от които се лекуваше доскоро.

От 2006 г.  е един от най-добрите route-setter-и на Международната федерация по катерене. Бил е главен съдия-откривател на многобройни кръгове за Световната купа по състезателно катерене, на световното първенство за юноши във Валанс (август 2009 г.), на световното първенство по болулдъринг в Москва (юни 2010 г.). Негова подредба бяха маршрутите в дисциплината „трудност” на тазгодишното световно първенство по състезателно катерене в парижката зала „Берси”. Автор е на публикации в „Góry“, „Magazyn Górski“, „National Geographic Traveler“ иi „Grimper“. Съавтор е на мултимедийния наръчник „100 съвета на списание „Гури”. На 17 март 2007 г. получава наградата на името на Анджей Завада. Носител е (заедно с брат си Павел) на приза „Колоси” (2007 г.) за трудния нов маршрут  „Amba” в района Ак-Су (Киргизия).

На Адам Пустеник, брат му Павел и баща им Пьотр е посветен филмът “Пустинници в планините” (Полша, 2008, Мирослав Дембински, 63’/ “Pustelnicy w górach”/ “Pustelniks in the mountains”, Polska, 2008, Mirosław Dembiński, 63’), в чието заглавие на полски език има игра на думи – “пустелник” означава пустинник. Филмът е носител на Grand Prix (Голямата награда) от Осмия международен фестивал на планинарския филм в Банско, 2008 г.

Нощно кино – в залата на хотел “Гардения” (2770, Банско, ул. “Цар Симеон” 72, телефон: 0749 86900, факс: 0749 86903, [email protected],  www.parkhotelgardenia.com):

22.30-23.52 – “Отвъд мрака”, Германия, 2011, Стефано Леви, 82’ (“Out of the darkness”, Germany, 2011, Stefano Levi, 82’)

В бедните страни като Непал загубата на зрение се превръща не само в лична трагедия, но може да доведе до разорение цяла общност. Очният хирург от Непал Сандук Руит и американският му колега Джеф Тобин са довели до съвършенство работата на преносима, нискобюджетна хирургична процедура, която възвръща зрението, и са й посветили живота си. Те стигат пеша до най-затънтени селца в Североизточен Непал, а цялата им „болница” носят на гърбовете си носачи. След стигане на място, оперират страдащите от перде на очите, за които това е единствена възможност за досег до квалифицирана медицинска помощ.

23.52-24.18 – “Ето го, идва работническият автобус”, Швейцария, 2011, Елиги Дерунгс, 26’ “Uss vegn si… il bus da schichta” (“Now he’s coming… the shift bus”), Switzerland, 2011, Eligi Derungs, 26’)

Елиги Дерунгс казва: „Когато баща ми работеше на смени в химическия завод, бях само на пет години. Все още добре си спомням, как следобед залепвах нос на прозореца и чаках баща ми да се върне с автобуса от ранната смяна. По онова време от Вал Лумнезия и особено от Вела имаше много работници, които припечелваха насъщния в химическия завод „Емс”. Сега, вече 50-годишна, ме обзе любопитство. Кои бяха тези, които някога се качваха в този автобус? Как беше преди и как е сега? Взех камерата си, качих се при Карло Венцин и направих филм за автобуса, който превозва работниците.”

24.18-01.00 – “Планината на дон Гуети”, Италия, 2012, Хорхе Ласери дел Сордо, 42’ (“La montagna di  don Guetti”/ “Don Guetti’s mountain”, Italy, 2012, Jorge Lazzeri del Sordo, 42’)

За дон Лоренцо Гуети (роден във Виго Ломаси на 6 февруари 1847 г., починал на 19 април 1898 г.) е написано много, но не всичко. Това е парадокументален разказ за неговия живот, с акцент върху ролята му за пропагандиране на възможностите за балнеолечение и на кооперативното движение, които променят облика на областта Трентино-Алто Адидже или Южен Тирол (Северна Италия).

23 ноември, петък

Тържествената зала

10.30-11.20 – „Маунт Сейнт Хелънз – оживелият вулкан”, Австрия, 2010, Юрг Даниел, 50’ (“Mount St. Helens – der Vulkan .lebt”/ “Mount St. Helens – life from zero”’, Austria, 2010, Juerg Daniel, Hissen und Heinz Leger, 50’)

Филм за необикновената способност на природата да се възражда. Когато Сейт Хелънз изригва през 1980 г., остава планина от повалени дървета и опустошен ландшафт. Биологът Чарли Крисафули е прекарал 27 г. на това място и е свидетел на изумителното възкръсване на природата.

11.20-11.38 – „Антарктически истории”, България, 2012, Виктор Троянов, 18’ (“Antarctic stories”, Bulgaria, 2012, Victor Troyanov, 18’)

Филм за ски-спускания в Антарктида и други истории. Заснет е на остров Ливингстън и остров Кинг Джордж по време на двадесетата българска антарктическа експедиция през 2012 г., с подкрепата на Българския антарктически институт.

11.38-12.20 – „Вярвам, че мога да летя”, Франция, 2011, Себастиен Монта Росе, 42’( “I Believe I Can Fly”, France, 2011, Sebastien Montaz Rosset, 42’)

Професионалният алпинист и режисьор Себастиен Монта Росе разказва с камерата си за ходене по въже 1000 метра над земята… На 7 август 1974 г. Филип Пти изпълнява спиращ дъха “танц” върху 61-метрово въже, опънато между двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк. През 2011 г. Себастиен Монта Росе и екипът му правят следващата крачка към границата на човешките възможности в тази област.

12.20-12.42 – “Танцът на времето”, Бразилия, 2011, Кристиан Спенсер, 22’ (“A danca do tempo”/ “The dance of time”, Brasil, 2011, Christian Spencer, 22’)

Изключително пътешествие в страната на сменящите се годишни времена. Четири години снимки в планините на територията на дъждовните гори в Бразилия, близо до Атлантическия океан, донасят снимки, в които буйната природа сякаш танцува в ритъма на оригиналния саунд трак на филма „Танцът на времето”. Водата и облаците изглеждат като оригинални дантели, а птиците, маймуните и всички останали животни танцуват в ритъма на природата. Срещаме се със заплашени от изчезване видове. Природата и явленията в нея поддържат естествено равновесие, а всичките й елементи са взаимосвързани. Филмът е изпълнен с контрасти и противоречия, които се сливат в хармоничния „Танц на времето”.

12.42-12.57 – „Солово катерене и джъмпинг от Риглос”, Испания, 2011, Хесус Медиавиля, 15’ (“Free base en Riglos”/ “Free base at Riglos”, Spain, 2011, Jesus Mediavilla, 15’)

Режисьорът Хесус Медиавиля ни представя екстремният катерач и ловец на приключения Карлос Суарес. Пред камерата той разказва и показва последното си увлечение – скокове от постоянни (нелетящи) обекти, популярно с английското си име бейз джъмпинг.

13.00-13.30 – почивка

13.30-14.22 – “В очите на едно хъски”, Франция, 2011, Пол-Орелиан Комбр, 52’ (“In the eye of the husky”, France, 2011, Paul-Aurelien Combre, 52’)

Себастиен дос Сантос Борхес (роден на 5 август 1972 г. в Шартр) е френски изследовател и репортьор. Организирал е и е участвал в многобройни полярни експедиции с използване на кучешки впрягове. Това е филмов разказ за дълбоката връзка между водача и неговите четириноги партньори и приятели.

14.22-14.37 – “Поздрави от Шар планина”, Холандия, 2012, Ерик Фуско, 15’ (“Greetings from the Sar Mountain”, Netherlands, Erik Fusco, 15’)

Косово е последната територия в Европа, чиито граждани не могат да се движат свободно в Европейския съюз. Какъв е ефектът от това въху живота на един берач на горски плодове в обезлюден район на Шар планина? На 14 години Ерден Байле от етническата група горани (помашка общност, обитаваща Южно Косово) е избягал от родината си, за да търси работа в чужбина. Като нелегален имигрант в Италия е бил върнат обратно. Днес отново мечтае да се върне в Италия, но няма пари за ново нелегално проникване. Когато застава пред камерата, използва случая да поздрави всички италианци на езика им и да отправи благодарност в аванс на този, който би му помогнал да влезе нелегално в Италия и да си намери работа. Това е криминално деяние, но е единственият начин за оцеляване – за него и другите като него. Освен ако не получат право за безвизово придвижване в Европейския съюз…

14.37-15.32 – “Отвъд хоризонта”, Канада, 2006, Колин Ангъс, Джули Уейфей, 55’(“Beyond the Horizon”, Canada, 2006, Colin Angus, Julie Wafaei, 55’)

Колин Ангъс и бъдещата му съпруга Джули Уейфей правят околосветска обиколка, като изминават 43 000 километра с гребна лодка, велосипеди, пеша и със ски. “Outside Magazine” и други реномирани издания определят начинанието им като „едно от последните големи приключения”. Защото това пътешествие около Земята е първото в историята, осъществено без никаква механична тяга, а само със силата на човешките мускули. Маршрутът преминава през два океана, три континента и 17 страни. След две години Колин и Джули се завръщат триумфално във Ванкувър, откъдето тръгват. Двамата са първите хора, които прекосяват Беринговия пролив с гребна лодка. Пет месеца гребат през Атлантическия океан, като Джули става първата жена, която преминава по този начин през Атлантика от континент до континент (а не от/ до прилежащи острови). За постижението си двамата канадци стават носители на наградата на „National Geographic” „Приключенци на годината”.

15.30-15.45 – почивка

15.45-16.10 – “Дилемата на народността лама”, Непал, 2011, Рамеш Кхадка, 25’ (“Lamaharu anyolma”/ “Lamas in dilemma”, Nepal, 2011, Ramesh Khadka, 25’)

Бураунсе е затънтено селце в непалската област Химла. Както в много населени места покрай границата с Тибет, там и до днес съществува обичаят на братската полиандрия – братя да имат една съпруга. Но в последните години младите поколения отказват да следват вековната традиция, което предизвиква неодобрението на възрастните. Конфликтът изправя едни срещу други млади и стари, бащи и синове.

16.10-16.15 – “Осъдени на Татрите”, Полша 2011, Бартек Солик, 5’ (“Skazani na Tatry”/ “Sentenced to the Tatras”, Poland, 2011, Bartek Solik, 5’)

Януш излежава присъда в затвора в Нови Сонч. Заедно с други затворници работи всеки ден, извършвайки най-различна работа. Затова пък почивните дни са най-сиви, най-скучни и най- нерадостни. „Какво виждаш от прозореца на килията си, Януш?” – пита човекът зад камерата. „Нищо. Някаква сграда” – отговаря осъденият. Затова работата в Татрите, предложена на някои от изтърпяващите наказание през съботите и неделите, представлява за него истински отдушник. „Чувствам се като на свобода” – признава…

16.15-17.27 – “Валтер Бонати – с мускули, сърце и ум”, Италия, 2012, Микеле Империо, Фабио Пагани, 72’ (“Walter Bonatti – con i muscoli, con il cuore, con la testa”, Italy, 2012, Michele Imperio, Fabio Pagani, 72’)

Един филм, посветен на една от най-големите фигури в световния алпинизъм – легендарния Валтер Бонати, за когото, след смъртта му на 13 септември 2011 г., изтъкнатият италиански писател, поет и журналист Стефано Бени писа: “Днес почина Валтер Бонати. Други бяха велики. Той бе единствен”.

17.30-18.00 – почивка

Заседателната зала

10.30-11.22 – “Брадатите лешояди в Алпите”, Франция, 2011, Матийо льо Ле, 52’ (“Bearded vultures of the Alps”, France, 2011, Mathieu le Lay, 52’)

Този филм е посветен на митичните крилати гиганти на Алпите, които само преди 30 г. можеха трудно да бъдат видени. Благодарение на програмата за възстановяване този емблематичен вид се завръща у дома си в Алпите – с усилията на редица национални паркове и чрез грижливото отношение на местните хора.

11.22-11.44 – “Приключение в Андите”, Швеция, 2012, Бярне Сален, 22’ (“The Andes adventure”, 2012, Sweden, Bjarne Sahlen, 22’)

През септември-ноември 2011 г. Андреас Франсон и Бярне Сален заминават за Южна Америка, за да изкачат най-високите върхове и да се спуснат от тях със ски. Потапяйки се в тамошната действителност, те споделят нач ина на живот на местните хора. И ако приключението е се превръща в изпитание за психиката, то пътешествието оставя спомен завинаги. Авторът – Бярне Сален, от няколко години живее в Шамони, за да е по-близо до планината, и обикаля света, за да практикува алпинизъм, катерене, екстремни ски и спускане с каяк по диви води.

11.44-13.04 – “Джанапар”, Великобритания, 2012, Джеймс Нютън, 80’ (“Janapar”, Great Britain, 2012, James Newton, 80’)

Пътешествието, предприето от Том Алън, за да промени живота си, взима неочакван обрат, когато той се влюбва в едно иранско момиче. Сниман четири години от Том, този филм се превръща сладка и жизнеутвърждаваща приказка за това как нещо желано и търсено може да случи, когато човек най-малко очаква това.

13.00-13.30 – почивка

13.30-14.22 – “Тетрадки”, Италия, 2011, Алесандро Стеванон, 52’ (“Cahiers”, Italy, 2011, Alessandro Stevanon, 52’)

Две планински селца в долината Аоста. Жителите на всяко от тях имат отделен език, но ги свързват общи традиции. Филмът показва един обикновен и радостен ден на учениците от двете начални училища. Нека погледнем как в тази действителност, отличаваща се със силна привързаност към родната земя, разположена в приказно обкръжение, жителите полагат усилия да запазят собствената си културна идентичност.

14.22-15.20 – “Аутана”, Великобритания, 2012, Аластър Лий, 58’ (“Autana”, Great Britain, 2012, Alastair Lee, 58’)

Катерачът и ловецът на приключения Лио Хоулдинг и филмовият режисьор и оператор Аластър Лий реализират поредния си проект. Техни партньори са великолепните катерачи Шон Лийъри и Джейсън Пикълз. А целта им е обвитото в тайнственост плато Аутана, разположена далеко в джунглите на Амазония, и по-точно първо изкачване по спускащите се от него неколкостотин метрови скални стени. Самото стигане до подножието се превръща в истинско приключение – след преодоляването на военния пост в затънтеното селище Кегера те се придвижват предрешени като туристи, които се интересуват от поречието на Ориноко. Последната пречка е срещата с местен шаман, който им разрешава да пристъпят към изпълнението на плана си.

15.30-15.45 – почивка

15.45-16.17 – “Алекова седмица в Пазарджик”, България, 2012, Евгени Попов, 32’

Филм за единствената по рода си инициатива на туристи в България „Алековата седмица в Пазарджик”. Използвани са кадри от цялата страна, събирани в продължение на девет години – малка следа за поколение родолюбци.

16.17-17.27 – “Изкуството да си свободен”, Полша, 2011, Войтек Слота, Марек Клосович, 70’ (“Sztuka wolnosci”, Poland, 2011, Wojtek Słota i Marek Kłosowicz, 70’)

Документален филм от цикъла „Полски пътеводител”, канещ зрителите на пътешествие към корените на съвременното полско чувство за свобода и съзидателност. Филмът търси отговор на въпроса какво е представлявал феноменът на полския хималаизъм през 70-те и 80-те години на ХХ век, когато в Полската народна република все още господстваше реалният социализъм. Въпреки трудната икономическа ситуация в страната поляците организираха скъпоструващи експедиции в Хималаите, ползвайки се с репутацията на най-добрите хималаисти в света. Режисьорите разказват за най-трудните полски експедиции в Хималаите и Каракорум. Показват и същината на хималаизма: надмогване на собствената слабост и устояване на изпитанията в екстремно трудни условия. Това е историята на смелостта, куража, солидарността и предприемчивостта. И в крайна сметка хималаизмът е житейска школа, школа по оцеляване и изкуство на истинската свобода. Във филма си Войтек Слота и Марек Клосович ни приближават до знаменити хималаисти, между които са Анджей Завада, Ванда Руткиевич, Йежи Кукучка.

17.30-18.00 – почивка

Голямата зала – срещи и презентации

18.00 часа – Ангел Гушев, Калина Гушева, автори на уникалната книга „Пирин – туристически траверси” и на готовия за печат пътеводител „Пирин”.

“Пирин – туристически траверси” е пътеводител, посветен на високите била и върхове на Северен Пирин. Разделът “Планината Пирин” съдържа общи сведения и кратки исторически и физико-географски данни. В следващия – “Подготовка и провеждане на туристическия поход”, е споделен опит и актуална информация за съвременната туристическа екипировка. Следва основният раздел на пътеводителя. В него са описани 16 траверса, едно отделно изкачване и свързаните с тях подходи. Описанията са кратки пътеписи, допълнени с графики и много фотоси. Читателят може да се запознае по-добре с траверсите и техните характерни особености и да се докосне предварително до част от възхитителните пирински панорами, които се откриват само пред движещите се по високите била и върхове на Пирин. Книгата завършва с “Речник на използваните наименования”. Той позволява бърза информация за описаните върхове, била, превали, реки, езера, хижи, местности и др.

18.30 часа – Сандро Филипини – дългогодишен зам.-главен редактор и отговарящ за отразяване на екстремните спортове в най-големия спортен вестник в Европа „Ла Гадзета дело Спорт” (Милано), член на Журито на конкурса „Златния пикел” за 2012 г., ще представи филма „Валтер Бонати – с мускули, сърце и ум” (Италия, 2012, Микеле Империо, Фабио Пагани, 72’/  “Walter Bonatti – con i muscoli, con il cuore, con la testa”, Italy, 2012, Michele Imperio, Fabio Pagani, 72’) . Разговор със Сандро Филипини за опитите да се изопачава историята и да се унищожават истинските герои и истинските ценности.

19.30 – Михаил Михайлов, Дойчин Боянов, Николай Петков – „Български премиери в долината Кхане (Каракорум).

Никой успех на български алпинисти не се е радвал на такова внимание и признание, както този на националната експедиция в дивата, непозната и труднодостъпна долина Кхане в Каракорум, Пакистан. В хода й Николай Петков, Дойчин Боянов и Михаил Михайлов изкачиха девствените върхове Васил Левски и Сивата кула. Новината обиколи света, подхваната от най-авторитетните специализирани сайтове – от Пакистан до Аляска. „Дойчин Боянов, Михаил Михайлов и Николай Петков стъпиха за първи път на върховете Левски (5733 м) и Сивата кула (Grey Tower, 5435 м) в долината Кхане в Пакистан. Тази слабо позната долина предлага редица впечатляващи петхилядници” – писа един от най-големите и най-популярните сайтове за алпинизъм, катерене и планинарски спортове MountEverest.Com. Откривателският и изследователски принос на българите се посочва и от много други печатни и електронни медии по цял свят.

20.30 часа – Томас Хубер, един (заедно с брат му Алекс Хубер) от най-големите съвременни спортни катерачи, автор на най-трудни изкачвания по най-известните скални стени в света, практикуващ B. A. S. E. jumping и полети с костюм-крило.

Томас е роден на 18 ноември 1966 г. в Палинг (Бавария), живее със семейството си в Берхтесгаден. Има три деца – Елиас (род. 1999 г.), Амадеус (род. 2002 г.) и Филомеа (род. 2007 г.). „И всичките – от една съпруга”, както отбелязва в биографията си. Първи учител по планинарство и алпинизъм на него и брат му е баща им, самият отличен алпинист. От 1992 г. Томас Хубер притежава правоспособност на планински водач и ски-учител. Между най-големите му постижения са:

1994 г. – първо ,изкачване в стил RP по „The end of Silence” (5.13d/ X+/ 8b+), един от най-трудните „дълги” маршрути по онова време,

1996 г. – свободно изкатерване по „Salathé” на Ел Капитан в Йосемити и зимно солово изкачване по северната стена на Айгер,

1997 г. – първо изкачване по маршрута „Tsering Mosong“ (VII+, A3+) на Латок-2 (7108 м),

1998 г. – първи изкачвания по „El Niño” и на „Free Rider” на Ел Кап (на „Free Rider”  е първото free изкатерване за един ден по маршрут на Ел Кап, заедно с Алекс Хубер),

1999 г. – второ изкачване по югозападната стена на Латок-4 (6445 м),

2000 г. – първо изкачване по северното ребро на Шивлинг (6543m) с Иван Волф, за което стават носители на наградата „Златния ледокоп”,

2001 г. – първо изкачване на Баинтха Брак-3 (6800 м), второ на Баинтха Брак-1 (Оугър, 7285 м), с Иван Волф и Урс Щьокер,

2003 г. – първо free изкатерване по „Zodiac” (5.13d/X+/ 8b+) на Ел Кап с Алекс Хубер,

2004 г. – скоростен рекорд по „Zodiac” на Ел Кап: 1 час и 52 мин,

2007 г. – скоростен рекорд по „The Nose” на Ел Кап: 2 часа, 45 мин и 45 сек,

2008 г. – първо изкачване по западната стена на Холтана в Земята на Кралица Мод (Антарктика) с Алекс Хубер и Щефан Зийгрист,

2008 г. –  изкачване на Улветана в Земята на Кралица Мод (Антарктика) с Алекс Хубер и Щефан Зийгрист,

2009 г. – първо free изкатерване с Алекс Хубер по „Eternal Flame” (5.13a) на Транго Тауър (6239 м) в Пакистан,

2012 г. – първо изкачване без употреба на изкуствени опорни точки по маршрута „Bavarian Direct” на южната кула на Маунт Асгърд (остров Бафинова Земя) с Алекс Хубер и Марио Валднер .

Заедно с брат си Алекс е автор на книгата „Стената” (Alexander Huber und Thomas Huber „The Wall”. BLV, München 2000, ISBN 3-405-15685-8), самостоятелно на „Оугър – мечтаният връх” (Thomas Huber: „ Ogre – Gipfel der Träume”, BLV, 2002, ISBN 3-405-16374-9).

На Томас и Алекс Хубер е посветен филмът “На ръба” (Германия, 2007, Пепе Данкварт, 95’/ “Am Limit”/ “To the Limit”, Germany, 2007, Pepe Danquart, 95’) в програмата на Банскофилмфест’ 2009.

Нощно кино – в залата на хотел “Гардения” (2770, Банско, ул. “Цар Симеон” 72, телефон: 0749 86900, факс: 0749 86903, [email protected],  www.parkhotelgardenia.com):

22.00-23.45 – “Книга за тундрата. Повест за Вуквукай – Малкия камък”, Русия, 2011, Алексей Вахрушев, 105’ (“Книга тундры. Повесть о Вуквукае – маленьком камне”, Россия, 2011, Алексей Вахрушев, 105’)

Това е първият пълнометражен филм, посветен на еленовъдите от Чукотка. Той е създаден в рамките на проекта „Бягащи след елените”. Показан е почти целият производствен и жизнен цикъл: през есента – прехвърляне на стадата, строеж на обори, отбор на самици за заплождане, плетене на сбруи, килвей (празник на раждането на малките еленчета), обредът за умилостивяване на духовете; през пролетта – обработка на кожи, лекуване на болните животни. Герои на филма са бригадир в селскостопанското предприятие „Чаунское” и неговото семейство: синовете, внуците и правнуците му. „Книга на тундрата” демонстрира приемствеността между поколенията и богатия опит, натрупан от потомствените еленовъди. А така също повдига проблеми, свързани със съхранението на традиционния начин на живот на чукчите – коренното население на Чукотка. Филмът е заснет през 2010 г. в Чаунския район на Чукотския автономен окръг, по поречието на реките Паляваам, Голям и Малък Пикарваам и Ричван, на 300-350 км югоизточно от пристанището Певек. По време на снимките киноекипът споделя изцяло начина и условията за живот на местните хора.

23.45-00.11 – “Моят обор”, Швейцария, 2011, Гион Чуор, 26’ (“Mes clava” (“My barn”), Switzerland, 2011, Gion Tschuor, 26’)

В едно стихотворение Гиахен Хаспер Муот описва значението на обора за планинския стопанин. Читателят лесно може да разбере значението на обора за нашите прадеди. Но какво е положението днес? Дали планинците все още ценят обора, който е изхранвал толкова много семейства? За мнозина той все още означава родина, за други вече е бреме, от което искат да се отърват. Факт е обаче: с всеки обор изчезва и частица от идентичността и културата.

00.11-00.29 –  “Хуку”, Аржентина/ Боливия, 2011, Маурисио Кирога Русо, 18’ (“Juku”, Argentina, Bolivia, 2011, Mauricio Quiroga Russo, 18′)

Около 10 000  души всеки ден слизат под земята, за да работят в Посокони – най-голямата калаена мина в планините на Боливия. Голяма част от живота на тези хора преминава в мрак, прорязван единствено от светлината на техните челни лампи – те започват работа, когато слънцето изгрява, а я приключват, когато залязва…

22.30 – караоке и дискотека в пъба на хотел “Бъндерица”, Банско 2770, ул. “Хан Аспарух” 2, 0889 623 704, 0749 8 66 00, карта – на //www.banderitsa.com/contact/#

24 ноември, събота

Тържествената зала

10.30-10.58 – “Анапурна – ключът”, Испания, 2011, Кармен Портиля, 28’ (“Annapurna, la clave”/ “Annapurna, the key”, Spain, 2011, Carmen Portilla, 28’)

Преследвайки целта си да стъпи на всички осемхилядници, Едурне Пасабан завършва 2009 г. с 12 върха от тази категория в актива си. За 2010-а й остават два върха – Шиша Пангма и Анапурна. Нейният план предвижда изкачване първо на Шиша Пангма. Но китайските власти не й издават разрешение за влизане в Тибет и това налага промяна в намеренията. Така в началото на март 2010-а Едурне и екипът й се оказват в подножието на Анапурна. Придружава ги снимачна група на Испанската телевизия

TVE, от програмата „На границата на възможното” („ON THE EDGE OF THE IMPOSSIBLE”). Две седмици те действат сами по склоновете и това се оказва ключ към крайния успех – Хималайска корона за колекцията 14 х 8000.

10.58-11.11.50 – “Транго”, Франция, 2010, Дени Роа, 52’ (“Trango”, France, 2010, Denis Roy, 52’)

Екип катерачи от Европа, между които има и един диабетик, прави опит за изкачване без изкуствени опорни точки по легендарния маршрут “Eternal Flame” на митичната кула Транго в Каракорум. Това е филм за епичната битка със скалните отвеси, но преди всички със себе си. И за едно дълго пътешествие към сърцето на планината и близкото обкръжение на К-2.

11.50-12.30 – “Отборът на „Вибрам” в Ултрамаратонското бягане в масива на Монблан – една изключителна история”, Италия, 2011, Алесандро Белтраме, 40’ (“Team Vibram UTMB, the extraordinary story”, Italy, 2011, Alessandro Beltrame, 40′)

Три държави, 15 общини, 169 км и 9700 м положителна денивелация за 46 часа! Това е постижението на отбора на „Вибрам” през 2011 г. в „Ultra-Trail du Mont-Blanc” – един от най-сериозните планински ултрамаратони в света и най-голям в Европа, провеждан от 2003 г. Петимата планински бегачи, подбрани сред 150 души от 12 страни, побеждават около 2500 свои съперници под девиза „Обикновени хора правят необикновени неща”, стигайки до границата на своите физически и психически възможности.

12.30-12.58 – “Полет от Еверест”, САЩ, Непал, 2011, Хамилтън Певек, 28’ (“Hanuman Airway: fly over Everest”, USA, Nepal, 2011, Hamilton Pevec, 28’)

„Брилянтни снимки на полет от Еверест с параплан” – това е мнението на „National Geographic Adventurers” през 2012 г. А филмът е за рекордното пътешествие, което започва от базовия лагер на Еверест и завършва на брега на Бенгалския залив. През май 2011 г.  непалците Бабу Сунувар и Лхакпа Тшери Шерпа изкачват най-високия връх на Земята. От 8848 м започва 30-километровият им полет с параплан-тандем. Но с приземяването приключението не свършва. Оттам двамата поемат дълъг път пеша, с каяк и параплан чак до Индийския океан – навсякъде посрещани с овации. Този филм – апотеоз на волния дух, е сниман от двамата участници с камера „GoPro”. Носител е на наградата „Икар” за 2011 г. и на наградата „Приключение на годината” на „National Geographic Adventurers” за 2012-а.

13.00-13.30 – почивка

13.30-13.55 – “Седем седмици в Тибет”, Нова Зеландия, 2007, Дейв Куант, 25 ‘ (“7 weeks in Tibet”, New Zeeland, 2007, Dave Kwant, 25’)

Екип от шестима каякари в диви води предприема опит за спускане по река Ярлунг Цангпо в Тибет. Участниците оцеляват след 12 дни на тежки, късащи нервите изпитания, довеждащи ги до границите на тяхната издръжливост,  благодарение на приятелството и задружността.

13.55-14.53 – “Една крачка отвъд – истинската история на Жералдин Фаснахт”, Франция, 2012, Себастиен Монта Росе, 58’ („One step beyond (“The true story of Geraldine Fasnacht”), France, 2012, Sebastien Montaz Rosset, 58’

“One Step Beyond” е поглед към живота на практикуващите екстремни спортове „извън сцената”. Това е разказ за световноизвестната сноубордистка и бейз-скачачка Жералдин Фаснахт. Със свои приятели и партньорката си от бейз-джъмпинга Карина Холеким тя ни въвежда в общността на истинските съвременни супермени – бейз-скачачите.

14.53-15.30 – “Лунно цвете”, Великобритания, 2012, Аластър Лий, 37’ (“Moonflower”, Great Britain, 2012, Alastair Lee, 37’)

Седнете, отпуснете и се оставете да бъдете въвлечени в това невероятно изкачване. Камерата следва двама от най-добрите британски алпинисти – Джон Брейси и Мат Хеликър. Искайки да увековечат паметта на своя приятел Джюл Картрайт, те тръгват по следите му на смайващия маршрут по северното ребро на Маунт Хънтър – „The Moonflower” в Аляска. Пътят върви по най-стръмните  и най-студените участъци от реброто. Опитите за завършване на маршрута преди настъпването на неизбежното застудяване и влошаване на времето продължават до пълно изнемощение. Усилията им завършват с успех – те прокарват нов тур „The Cartwright Connection” с оценка 6 (M6, AI6, 5.8, A2) – най-високата в Аляска. Снимките са на двамата алпинисти и ни дават възможност да наблюдаваме от близо алпинизъм на най-високо равнище.

15.30-15.45 – почивка

15.45–16.10 – “Декларация за безсмъртие”, Полша, 2010, Марчин Кошалка, 25’ (“Deklaracja niesmeirtelnosci”/ “Declaration of immortal”, Poland, 2010, Marcin Koszalka, 25’)

Герой на филма е Пьотр „Лудия” Корчак – главната фигура в полското скално катерене през 80-те и 90-ште години на ХХ век. Режисьорът концентрира вниманието си върху заника на кариерата му, когато големият маестро започва да остарява, провокирайки го едновременно да разсъждава как ще изглежда животът му, когато вече няма да може да се катери…

16.10-16.47 – “Агнешко с лук и овча лой”, Румъния, 2011, Юлиан Фоисор, 37’ (“Tochitura de miel cu ceapa si unt de oaie”/ “Chopped lamb with onions and sheep butter”, Romania, 2011, Iulian Foisor, 37’)

Едно изкачване на най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м), се превръща в антропологическо изследване на манталитета на хората, които обитават неговите склонове.

Представяне на автора Юлиан Фоисор.

16.47-17.08 – “Водна паша”, България, 2011, Филип Трифонов, 21’ (“Water pasture”, Bulgaria, 2011, Philip Trifonov, 21’)

Странна фигура на овчар, който ходи по водата заедно с овцете си. Ефектът е удивителен. Фигурите са стъпили върху равната повърхност и едва забележимо се местят от вятъра. В сравнение с абстрактните инсталации, които показват съвременните художници, работите на скулптора Павел Койчев – един от най-добрите и най-активните алпинисти през 60-те години на ХХ век, са много по-впечатляващи. Композицията се нарича „Водна паша” и е разположена в едно малко езеро на 70 км от София, досами магистрала „Хемус” преди с. Джурово. Странният овчар напомня за Христос, който ходи по водата.

Представяне на автора и героя на филма – известният български театрален и киноактьор Филип Трифонов и Павел Койчев.

17.08-17.30 – “Обречен на мечтите”, Италия, 2012, Симоне Моро, Марио Курнис, 22’ (“Exposed to dreams”, Italy, 2012, Simone Moro, Mario Curnis, 22’)

Последният филм на Симоне Моро, посветен на експедицията му тази пролет на Еверест – световна премиера на Банскофилмфест’ 2012.

17.30-18.00 – почивка

Заседателната зала

10.30-11.30 – “Когато планините ни отправят зов – Непал, Тибет, Бутан”, САЩ, 2011, Том Вендети, 60’ (“When the mountains calls – Nepal, Tibet, Bhutan”, USA, 2011, Tom Vendetti, 60’)

Това е филм на живеещият в Мауи на Хавайските острови носител на наградата „Е. М. И.” Том Вендети – режисьор, продуцент и пътешественик. Резултат е на многогодишните му наблюдения върху труднодостъпни прелестни кътчета в Хималаите и върху промените през последните десетилетия на тяхното население, бит, култура и климат. Във филма участват Далай Лама, Лама Тензин, Тензинг Норгей, Сър Едмънд Хилари, министър-председателят на Бутан, президентът на китайския клон на природозащитната организация „Green Peace”, представени от Крис Кристофърсън.

11.30-11.58 – “Номади”, Словакия, 2012, Самуел Яшко, 28’ (“Nomadi” (“Nomads”), Slovakia, 2012, Samuel Jasko, 28’)

Спортните катерачи спокойно могат да бъдат причислени към категорията на съвременните номади с техния стремеж да търсят и намират все нови и нови места за спор с гравитацията. В този случай камерата на Самуел Яшко проследява група елитни словашки катерачи по време на престоя им в култовия район Рокландс (ЮАР).

11.58-12.22 – “Отгласи”, Гренландия (Дания), 2010, Ивало Франк, 24’ (“Echoes”, Greenland, 2010, Ivalo Frank, 24’)

Дивата арктическа пустош на Източна Гренландия вдъхновява този необикновен артистичен проект, наречен „Гласът на Гренландия”. Той си поставя за цел да я представи в образи звуци, шумове и настроения. Режисьорът Ивало Франк, който е роден в Гренландия, но живее в Германия, е комбинирал впечатляващи снимки на сюрреалистичните крайбрежни пейзажи на Гренландия (оператор Анне Зайтц) със звукова картина, дело на Макс Шнайдер. Потресаващият резултат е демонстриран за първи път на изложбата „Nuuk, art in the area of Greenland” през септември 2010 г. в столицата на Гренландия Нуук.

12.22-13.00 – “Не толкова далеко”, Италия, 2012, Ерве Бармас, 38’ ( “Non cosi’ lontano”/ “Not so far”, Italy, 2012, Herve Barmasse, 38’)

Ерве Бармас е израсъл в подножието на Матерхорн и е катерил планини в цял свят – от Алпите до Пакистан и Патагония. След многобройните си пътешествия е стигнал до извода, че стойността на преживяното зависи повече от отношението му към планината отколкото от значимостта на избраната цел. Днес можем да срещнем приключението веднага след прага на собствения ни дом, а за Ерве дом е долината Аоста. Достатъчно е да избере по-малко популярен сезон, да поеме риск и да направи усилие, но преди всичко да открива планините със страст, позволявайки на въображението да го понесе на крилете си. През 2011 г. Ерве избира най-важните върхове в своята долина, които са и между най-високите в целите Алпи – Монблан, Монте Роза и Матерхорн, и прокарва по тях три нови маршрута. Единият с баските си приятели Икер и Енеко Поу, вторият – с баща си Марко, последният – соло. Филмът предава духа на приключенията по лявото ребро Бруйяр на Монблан, югоизточната стена на Пунта Ньифети в масива на Монте Роза и Пико Муцио на Матерхорн.

13.00-13.30 – почивка

13.30-14.24 – “Нанга Парбат”, Италия, 2010, Марта Савиане, 54’ (“Nanga Parbat”, Italy, 2010, Marta Saviane, 54’)

Разказ за едно изкачване на Нанга Парбат – върха, който има непреодолим магнетизъм за всички алпинисти. Но това е безмилостен връх, спечелил си прозвището и славата на Планина-убиец. Една от последните му жертви е италианецът от Южен Тирол Карл Унтеркирхер – единственият човек в света, успял да стъпи на Еверест и К-2 в рамките на два месеца, при това без кислород. На 15 юли 2008 г. той се раздели с живота по склоновете на Нанга Парбат, като мнозина преди него…

14.24-14.43 – “Verticalmente démodé”, Италия, 2012, Давиде Карари, 19’ (“Verticalmente démodé”, Italy, 2012, Davide Carrari, 19’)

„Това не е най-трудният маршрут в света, а най-трудният спортен маршрут, който съм катерил.  Историята е дълга и започва от момента, в който за първи път си зададох въпроса как изглежда мястото, от което всяка вечер бих могъл да гледам залеза на слънцето. Маршрутът „Eternit”  може да бъде намерен по средата на пътя между мястото, където съм се появил на бял свят, и местата, където съм живял. Този маршрут е „вертикално старомоден”… Така Маурицио „Маноло” Дзанола разказва са своите мотиви и чувства, свързани с повторното откриване на маршрута, който години наред е смятал за непреодолим.

14.43-15.31 – “Плаване около Южния остров”, Великобритания, 2008, Джъстин Каргънвън, 48’ (“South Island circumnavigation”, Great Brtitain, 2008, Justine Curgenven, 48’)

Това е филм за предизвикателството, в което се превръща 67-дневното плаване с каяци по разстоянието от 2400 километра около Южния остров на Нова Зеландия. Джъстин и Бари се сблъскват с ужасни насрещни ветрове, понякога стават играчка на вълните, борят се със собствената си слабост, но в крайна сметка стигат до финала след почти два месеца и половина – често пъти в компанията на албатроси, делфини и китове.

15.30-15.45 – почивка

15.45-16.15 – “Машина”, България, 2012, Милена Михайлова, 30’ (“Machine”, Bulgaria, 2012, Milena Mikchaylova, 30’)

Разказ за това как опитът за изкачване на връх Кан Тенгри в планината Тян-Шан се превръща в драматична спасителна акция.

16.15-16.39 – “Окото на бурята”, Франция, 2012, Лоран Жаме 24’ (“Eye of the storm”, France, 2012, Laurent Jamet, 24’)

Когато един екстремен скиор е на 20 години, мисли основно за новите предизвикателства. Но с напредване на възрастта започва по-често да хвърля поглед назад. И да си задава въпроса „Защо?” – защо е избрал ските, защо поема рискове, защо живее такъв живот? Следвайки Тибо Дюшосал из най-дивите места на земята – от Аржентина до Русия, авторът на този филм търси отговор на всички тези въпроси. И самият е обхванат от желанието това пътешествие да не свършва…

16.39-16.56 – “Мълчание”, България, 2012, Александър Пенков, 17’ (“Silence”, Bulgaria, 2012, Alexander Penkov, 17’)

Филмова импресия, посветена на няколко върха в Алпите. Един разказ без думи за красивата и опасна планина, където човекът е само прашинка сред морето от скали и лед.

16.56-16.59 – “Мечката”, Полша, 2011, Кшищоф Кокорин, Войчиех Кличка, 3’ (“Niedźwiedź/ “Bear”, Poland, 2011, Krzysztof Kokoryn, Wojciech Kliczka, 3’)

Августовски следобед в Татрите. По пътеката бодро крачи цяло семейство – едно от многото: понатежал татко с мустаци, снимаща всичко, което й попадне, мама, и капризно синче. Когато умореното от пътя семейство сяда да похапне, от храстите се появява мечка… Къса анимационна история, разказана по небанален начин, показваща какво е важно за света на живата природа, особено в национален парк, където можем да бъдем само гости, които трябва да се отнасят с уважение към своите домакини – дивите животни.

17.00-17.30 – “Изгубената зима”, България, 2012, Стоил Димитров, Емануил Емануилов, 30’ (“The lost winter”, Bulgaria, 2012, Stoil Dimitrov, Emanuil Emanuilov, 30’)

След няколко слаби зимни сезона най-накрая дойде истинската зима. „Изгубената зима” е филм, посветен на зимната планина и на всички, които намират хармония там горе. Проследява група скиори и сноубордисти с търсенето им на недокоснат сняг, нови склонове и линии за спускане. Пленителните пейзажи, time-laps-ове и атрактивни спускания отвеждат зрителя до кътчета, автентичния си планински дух.

17.30-18.00 – почивка

Голямата зала

18.00 – обявяване на наградите

Срещи и презентации

19.00 часа – съпрузите Аликс фон Меле и Луис Щитцингер (Германия), едни от най-изявените съвременни височинни и ски-алпинисти.

Аликс фон Меле е родена на 1 септември 1971 г. в Хамбург. Завършила е специалност „География” в един от най-старите и най-престижните немски университети – „Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен. Зиме и лете посвещава времето си на катерене по скали и лед, ски-алпинизъм и планинско колоездене, като предпочита Доломитите, американския Югозапад и Алпите. Но истинската й страст за експедициите от Хималаите до Южна Америка, като я вдъхновява възможността да общува с представители на различни раси, религии и култури. Занимава се с йога. Обича хубавите книги и класическата музика. Планира изкачвания на нови осемхилядници – толкова дълго, колкото това занимание й носи удоволствие.

Луис Щитцингер е роден на 16 декември 1968 г. във Фюсен (Алгеу). Абсолвент на Мюнхенския Техническия Университет и на Университета „Лудвиг Максимилан”. Притежава правоспособност на планински водач и ски-учител. Активен деятел на Немския алпийски съюз. Участник и ръководител на десетки експедиции в различни райони на света. През юли 2008 г. Луис Щитцингер като участник в екип на „Динафит” стигна до Нанга Парбат по неговата северозападна (Диамирска) стена, като използва турингови ски. Това е първото изкачване със ски и спускане по маршрута на Кинсхофер. Пътят от базовия лагер до върха (3,5 км) и връщането обратно му отнемат 24 часа и 30 мин. Експедицията действа в алпийски стил, без кислород, без парапети и междинни лагери – чисто изкачване нонстоп и спускане. От 2009 г. ските, тествани от Луис Щитцингер, са в колекцията на „Динафит” като модел „Нанга Парбат”.

Аликс и Луис живеят в близкото до Мюнхен градче Хьохенкирхен (Хьохенкирхен бай Мюнхен).

Най-важните им постижения:
1998 г., декември – Аконкагуа (6969 м) по класическия маршрут,

2001 г. , януари – Аконкагуа по Южната стена (Френския маршрут), Аликс е първата германка преминала стената,
2002 г., август – Музтаг Ата (7546 м), Кун-Лун (Китайски Памир), изкачване и спускане със ски,

2003 г., август – Кан Тенгри (6995 м), Тян-Шан,
2004 г.,  август – Уаскаран – Северния връх (6655 м), и Токлараху (6034 м), Перу,
2004 г., октомври – Ама Даблам (6856 м),
2005 г., май – Маккинли в Аляска по Маршрута на Касин,
2005 г., октомври – Пумори (7145 м), Непалските Хималаи,
2006 г., юли – Гашербрум-2 (8035 м), Каракорум, скоростно изкачване и спускане със ски на Луис за 12 часа и 30 мин от лагер 1 до лагер 1, по всяка вероятност първото в историята изкачване със ски на осемхилядник и спускане от него, осъществено заедно с Бенедикт Бьом и Себастиан Хааг,

2007 г., август – пик Авицена (някога пик Ленин, 7134 м) по маршрута през връх Разделни. Луис стига скоростно до върха и се спуска със ски по пътя на изкачването – общо 8 часа и 23 мин от предния базов до предния базов лагер,
2008 г., юли – Нанга Парбат (8125 м) по Маршрута на Кинсхофер,
2009 г., май – Дхаулагири (8167 м), Непалските Хималаи

2010 г., май – опит на Макалу (8485 м), до 8050 м по Френския маршрут,
2010 г., октомври – Чо Ойю (8201 м),

2011 г., август – Броуд пик (8047 м), Каракорум, спускане със ски от 7850 м (най-високото подходящо място за старт) до подножието,

2012 г., юни – опит на Манаслу (8163 м), до 7990 м, Луис се спуска със ски от 7300 м до базовия лагер (4850 м).

През 2011 г. Луис участва в опит на К-2 (8611 м) и стига до 8000 м по Маршрута на Чесен. След това прави първо спускане със ски по Маршрута на Кукучка от лагер 4 (7900 м) до базовия лагер (5100 м).

20 часа – Алекс Хонълд, световният номер едно в областта на соловите и скоростните изкатервания.

Аликзандър Дж. Хонълд е роден на 17 август 1985 г. в Сакраменто, Калифорния. Завършил е престижното училище „Майра Лоума”.  Започва да се катери на 11 години. На 18 г. напуска Калифорнийския университет в Бъркли, където учи инженерна специалност, за да се посвети изцяло на любимото си увлечение. Днес а притежател на редица рекорди за скорост по скалните отвеси, между които е и най-престижният – по „Носа” на Ел Капитан (заедно с Ханс Флорин, 2 часа, 23 мин и 51 сек). Носител е на т. нар. Тройна корона на Йосемити – за верижните си изкачвания в рамките на 18 часа и 50 мин на Маунт Уоткинс, „Носа” на Ел Кап и „The Regular Northwest Face” на Хаф Доум. Между изкатерванията си се занимава с поддържащ фитнес, бягане и планинарство. В юношеските си години се вдъхновява от постиженията на Питър Крофт, Джон Бейчър и Томи Колдуъл и е запленен от красотата и величието на Ел Капитан. През 2010 г. става носител на изключително престижната награда „Златния клин”. Интересува се от класическа литература, опазване на околната среда и икономика.

Ето и най-важните му постижения:

–          скоростният рекорд по “The Nose” на Ел Кап: 2 часа, 23 мин и 51 сек,

–          „Freerider” Йосемити за един ден през май 2007 г., когато е само на 21 г.,

–          „Bushido” и „Hong Kong Phooey” в щата Юта между 9 и 11 март 2008 г.,

–          тройната корона на Йосемити за верижните солови изкачвания на Маунт Уоткинс, „Носа” на Ел Кап и „The Regular Northwest Face” на Хаф Доум в рамките на 18 часа и 50 мин, като 90% от катеренето е без изкуствени опорни точки,

–          соло по „Heaven” (5.12d) и „Cosmic Debris” (5.13b) в Националния парк „Йосемити”,

–          второто изкачване по „Ambrosia”  (V11) на Кевин Джорджисън в Бишъп (Калифорния),

–          соло по „The Phoenix”, първото американско 5.13a,

–          соло по „Astroman” и „Rostrum” в Йосемити за един ден през септември 2007 г. (вторият човек, който успява да направи това – след Питър Крофт през 1987 г.),

–          соло по „Moonlight Buttress” в Зайън (Аризона) на 1 април 2008 г.,

–          соло по „The Regular Northwest Face” на Хаф Доум  на 6 септември 2008 г.,

–          соло на Хаф Доум за 1 час и 22 мин през май 2012 г.,

–          повторения на „Parthian Shot”, „New Statesman”, „Meshuga” (соло), от пръв поглед (on-sight) на „Gaia” и  соло от пръв поглед по „London Wall” по време на посещение в Англия в края на 2008 година.

21 часа – Симоне Моро, най-силният в момента височинен алпинист в света.

Симоне Моро е роден на 27 октомври в Бергамо. Започва да се катери на 13 години под опеката на баща си – най-напред в масива Гринье (Ломбардия), след това в Доломитите. Има общо 12 изкачвания на 7 осемхилядника – Еверест (четири пъти), Лхотце (два пъти), Шиша Пангма, Чо Ойю, Броуд пик, Макалу и Гашербрум-2. През 1997 г. с най-добрия си приятел – руснака с казахстански паспорт Анатолий Букреев е пометен от лавина на Анапурна. Букреев и кинооператорът Дмитрий  Соболев така и не са намерени. Моро се спасява по чудо. По-късно партньор му става друг руснак с казахстански паспорт – Денис Урубко.

Симоне Моро е професионален планински гид. Владее петте основни европейски езика и до известна степен руски. През 2010 г. успешно завършва курс за пилот на хеликоптер и получава право да работи в спасителната служба на Непал.

Носител е на наградата на името на Дейвид Соулс на Американския алпийски клуб, на наградата на ЮНЕСКО „Феър Плей” и на италианския Златен медал за гражданско мъжество (Medaglia d’oro al valor civil) за спасяването на тежко контузения британски алпинист Томас Муур през 2001 г., когато се отказва от опита си за траверс Еверест-Лхотце.

Главните моменти от изключителната му кариера:

1992 г., октомври – опит на Еверест,

1993 г., август – Аконкагуа (6962 м) в Южна Америка, в алпийски стил, първо зимно изкачване,

1993 г., октомври – солов опит на Макалу по маршрута на Йежи Кукучка,

1994 г., септември – опит на Шиша Пангма,

1994 г., октомври – Лхотце в алпийски стил,

1995 г., април – опит на Кангчендзьонга,

1996 г., февруари – западната стена на Фицрой (3341 м) в Патагония (Южна Америка),

1996 г., май – опит на Дхаулагири,

1996 г., октомври – Шиша Пангма – Централен връх (8008 м) с Анатолий Букреев,

1997 г., май – Лхотце, второ изкачване с Анатолий Букреев,

1997 г., декември – опит на Анапурна с Анатолий Букреев, лавинен инцидент с фатални последици,

1998 г. – опит на Еверест от север,

1999 г., лятото  – три седемхилядника в Памир и един шестхилядник в Тян-Шан за 34 дни: пик Авицена (някога пик Ленин, 7134 м) на 16 юли, пик Корженевска (7104 м) – на 27 юли, пик Исмаил Самони (някога пик Комунизъм, 7495 м) – на 7 август, Кан Тенгри (6995м) – на 19 август  (с Денис Урубко и Андрей Молотов),

2000 г., май – Еверест по Класическия маршрут от юг с Денис Урубко,

2001 г., 6 март – пик Мраморна стена (6400 м) в Тян-Шан, зимно, с Денис Урубко и Максут Жумаев,

2001 г., май – опит за траверс Лхотце-Ееверест, прекратен заради акцията за спасяване на англичанина Томас Муур,

2002 г., май – Чо Ойю в алпийски стил,

2002 г., май – Еверест от север,

2002 г. г., декември – Пик Винсън (4892 м) в Антарктида,

2003 г., април – Килиманджаро (5893 м) в Африка,

2003 г., юни – опит на Нанга Парбат по Диамирската стена с националния отбор на Казахстан, до 7150 м,

2003 г., юли – Броуд пик по Класическия маршрут с националния отбор на Казахстан,  2003 г., септември – Елбрус (5642 м) с Денис Урубко,

2004 г., януари – опит за зимно изкачване на Шиша Пангма с полска експедиция, до около 7700 м,

2004 г., май – нов маршрут по северната стена на Кали Химал (7044 м, Северния връх на Барунце) с Денис Урубко и Бруно Таси, втори опит на Анапурна,

2005 г., януари – първо зимно изкачване на Шиша Пангма с Пьотр Моравски в състава на полска експедиция,

2005 г., май – опит на Батура Музтаг в Каракорум, Пакистан,

2006 г., април – опит на Ама Даблам с К.-Х. Залцбургер,

2006 г. г., май – Еверест за трети път, първи траверс от север на юг,

2007 г., февруари – зимен опит на Броуд пик, до около 7400 м,

2008 г., февруари – втори зимен опит на Броуд пик, до около7800 м,

2008 г., август – премиера в алпийски стил на Южния връх на Бека Бракай Чхок (6850  м) в Каракорум, Пакистан, с Ерве Бармас,

2009 г., февруари – първо зимно изкачване на Макалу с Денис Урубко, за което получават наградата „Айгер”,

2009 г., май – несъстоял се опит по югозападната стена на Чо Ойю с Ерве Бармас, след като китайските власти затварят границата за чужденци,

2009, г. юни – пик Победа (7439 м), Симоне Моро става „Снежен барс”,

2010 г., май – за четвърти път на Еверест,

2011 г., февруари – първо зимно изкачване на осемхилядник в Каракорум – Гашербрум-2, с Денис Урубко и Кори Ричардс.

Симоне Моро е автор на книгите „Комета над Анапурна” („Cometa sull’ Annapurna”, Corbaccio editore, Milano, 2003) – за алпинизма, за Анатолий Букреев и нещастието на Анапурна, и „Осем хиляди метра живот” („Ottomila metri di vita”, Grafica e Arte, Milano, Ediz. italiana e inglese, 2008) – за изкачванията му в периода от 1999 до 2004 г., основно с Денис Урубко.

Симоне Моро е герой на два филма, показвани в България през 2004 и 2006 г. –

“Здравей, Мартина” (“Ciao, Martina”,  Полша, 2004, Дариуш Залуски, 22’) и 2004

“Шиша Пангма през зимата” (“Shisha Pangma zima”, Полша, 2006, Дариуш Залуски, 25’).

Нощно кино – в залата на хотел “Гардения” (2770, Банско, ул. “Цар Симеон” 72, телефон: 0749 86900, факс: 0749 86903, [email protected],  www.parkhotelgardenia.com):

22.30-00.00 – “Дивата природа на Франция – Алпите и техните високи върхове”, Франция, 2011, Огюстен Виат, Фредерик Фебвр, 90’ (“La France sauvage, les Alpes, les sommets de l’ extreme”/ “Tales of nature, Alpine peaks”, France, 2011, Augustin Viatte, Frédéric Febvre, 90’)

Френските Алпи се отличават с екстремно трудни условия за същестувание – ураганни ветрове, страховити скални отвеси, арктически температури и огромни лавини. Какви растителни и животински видове могат да оцелеят в такова крайно негостоприемно обкръжение? И какви са механизмите, създадени от природата, за това?

00.00-00.08 – “1987 метра над морското равнище”, Полша, 2012, Бартек Солик, 8’ (“1987”, Poland, 2012, Bartek Solik, 8’)

1987 метра е височината, на която се намира високопланинската метеорологична обсерватория на Каспрови връх в Полските Татри. Тя е уникална изследователска станция, чиято история започва през 30-те години на миналия век. Лесно достъпна е при хубаво време, но когато планината бива връхлетяна от буря и вихрите започват да беснеят, се оказва напълно откъсната от света. Неведнъж в нея са намирали подслон изненадани от рязко влошаване на времето туристи. Това е къс филмов разказ за едно уникално място и за един изключителен човек – 76-годишниият днес Аполониуш Райва, планинар, спелеолог, планински спасител и гид, който 12 години от живота си е заемал, както сам казва, „най-високия пост в цяла Полша”. На 1987 м.

00.08-01.00  – “Бялото съкровище и работниците от солниците в Кагена”, Германия, 2011, Катарина Бюлер, 52’ (“Der weisse Schatz und die Salzarbaeiter von Caquena”/ “The white treasure and the salt workers of Caguena”, Germany, Katharina Buehler, 52’)

Литият е химически елемент на бъдещето. Солниците в Уиуни, Боливия, са най-големите в света и са най-голямото находище на литий (50-70% от световните запаси). Работниците в тях живеят според своите традиции в селището Кагена. Но културата им се оказва под натиска на глобализацията.

22.30 – after party и дискотека в пъба на хотел “Бъндерица”, Банско 2770, ул. “Хан Аспарух” 2, 0889 623 704, 0749 8 66 00, карта – на //www.banderitsa.com/contact/#

25 ноември, неделя

Тържествената зала

11.00-11.40 – “Снежна линия”, България, 2012, Георги Гигов, 40’ (“Snow line”, Bulgaria, 2012, Georgi Gigov, 40’)

История на free ride спусканията в България. Във филма за включени разкази на планински спасители, планинари, скиори, както и документални кадри. Амбицията на авторите е да разкажат за миналото и настоящето, да заредят с настроение за предстоящите зимни месеци. Освен красиви гледки от българските планини и завладяващи истории, лентата представя и специално подбран саундтрак, с който участват само български изпълнители.

11.40-12.35 – “Мълвежът на татранските върхове”, Словакия, 2011, Павол Барабаш, 55’ (“Pribehy tatranskich stitov”/ “Tales of the Tatra Mountains Peaks”, Slovakia, 2011, Pavol Barabas, 55’)

Високите Татри са символ на Словакия и място за бягство на всички търсачи на спокойствие и душевен мир. Тяхната необикновена атмосфера и величие са в състояние напълно да очароват всеки. Прагът на тяхното царство следва да се пристъпва със смирение и уважение. Фалшът и възгордяването нямат място там. Който иска да ги „покорява”, вижда само каменното им лице. Те откриват по малко тайните си само пред този, който със смирение е готов да учи техните уроци. Великолепните пейзажи във филма са покана са съвместно стигане до най-високите върхове на Татрите.

12.35-12.40 – “Сезон”, България, 2012, Росен Спасов, 5’ (“A season”, Bulgaria, 2012, Rosen Spassov, 5’)

Ексклузивен промо трейлър от създателите на ,,Персонал‘‘. Сезон се монтира в момента и премиерата му се очаква в разгара на новия снежен сезон през януари. Това видео е създадено специално за зрителите на фестивала на планинарското кино в Банско за да ги подготви за срещата с новия филм на BanskoSummerProductions.

12.40-13.32 – “Ерар Лоретан, вдъхвайки аромата на небето”, Швейцария, 2011, Беноа Емон, 52’ (“Erhard Loretan, respire l’ ordeur du ciel”, Switzerland, 2011, Benoit Aymon, 52’)

Швейцарският планински водач Ерар Лоретан загина на 28 април 2011 г., на своя 52-ри рожден ден, катерейки с клиентка гребена на Грюнхорн (4043 м) в Бернските Алпи. Той бе посветил живота си изцяло на планините и бе третият човек в света – след Райнхолд Меснер и Йежи Кукучка, изкачил всичките 14 осемхилядника. Беше един от тези, които написаха най-вълнуващите страници в историята на алпинизма, но по всякакви начини избягваше вниманието на медиите. Като гид учеше хората на любов и уважение към планините. Този филм е поклон пред паметта на Ерар, когото и българската публика познава добре от гостуването му на Банскофилмфест’ 2010.

13.32-14.04 – “Падащите ангели”, Венецуела, 2011, Ана Исабел Дао, 32’ (“Falling angels”, Venezuela, 2011, Ana Isabel Dao, 32’)

През 2009 г. експедиция в състав Ливия Дики, Аникен Бинц, Ана Исабел Дао, Като Нордбаак и Карлос Педро Брисеньо прониква дълбоко в джунглите на Венецуела. За шест дни шестимата стигат до върха на платовидния масив Ауян Тепуи. А после се сбъдва мечтата им са бейз скок от най-високия водопад в света – 979-метровия Салто дел Анхел.

14.04-14.31 – “Антарктида 2012”, България, 2012, Емилиян Динов, 27’ (“Antarctica 2012”, Bulgaria, Emilian Dinov, 27’)

Филмът представя членовете на 20-тата юбилейна експедиция до Антарктида. Описва дейностите, извършвани в Българската антарктическа база на о-в Ливингстън от архипелага на Южните Шетландски острови. Дава представа как се чувстват членовете на експедицията в екстремните условия на Леденият континент. Оригиналните кадри представят природата и условията през антарктическото лято.

Заседателната зала

11.00-11.55 – “Пътешествие за ярса”, Непал, 2011, Дипендра Бхандари, 55’ (“Journey to yarsa”, Nepal, 2011, Dipendra Bhandari, 55′)

Дипендра Бхандари следва с камерата си семейството на Пунимайя Ками от Ролпа нагоре по склоновете на Хималаите с търсене на ярса гумпа (необикновен хибрид между гъсеница и паразитна гъба), радващ се на необикновена почит в Източна Азия заради изключителните му стимулиращи качества. Семейството участва в керван от хиляди търсачи на ярса от селищата на твърде голям район. Пътят върви по крайно опасни, спиращи дъха места. Но всички го следват с надежда, добро настроение и необикновена издръжливост, което позволява на тези хора от сравнително ниски селища всяко лято да оцеляват във Високите Хималаи.

11.55-12.47 – “Серж Авиот, леденият човек”, Франция, 2010/ 2011, Тиери Беро, 52’ (“Serge Aviotte, the iceman”, France, 2010/ 2011, Thierry Berrod, 52’)

Разположена на границата на Северния ледовит океан, Гренландия е почти изцяло покрита с ледници, които образуват т. нар. Леден щит. Пленен и очарован от това място, Серж Авиот е организирал 14 научни и спортни експедиции. Той се стреми да подобри собствения си световен рекорд (минус 173 м) за проникване в пещери, образувани в леда. Придружаван от екип учени и изследователи на Арктика, той превръща всяка експедиция в спиращо дъха приключение в дълбините на ледената покривка.

12.47-13.39 – “Затворници на Хималаите”, Афганистан, Франция, Луи Мьоние, 52’ (“Prisonniers de l’Himalaya”/ “Prisoners of the Himalayas”, Afghanistan, France, 2012, Louis Meunier, 52’)

1200-те киргизи от планините на Афганистан са най-изолираната общност на нашата планета, живееща на голяма надморска височина. Те обитават район близо до границите с Таджикистан, Китай и Пакистан. Във времена, когато светът се развива бурно, времето сякаш е спряло по тези места. Как оцеляват тези хора и има ли перспектива пред тях? На тези въпроси търси отговор Луи Мьоние, който от 2002 г. тясно е свързал живота си с Афганистан, приобщавайки се към бита и културата на местните хора.

13.39-14.31 – “Чудо в бурята”, Австралия, 2010, Гай Норис, 52’ (“Miracle in the storm”, Australia, 2010, Guy Norris, Leo Faber, 52’)

Ева Вишниерска (родена на 23 декември 1971 г.) е полска парапланеристка, носителка на Световната купа и шампионка на страната си. От 2004 г. тя живее в Германия и е член на немския национален отбор по парапланеризъм. На 16 юли 2007 г., по време на тренировка преди световното първенство в Австралия, Вишниерска попада в епицентъра на страховита буря. Мощно възходящо течение я издига до 9946 метра. По време на този принудителен полет за известен период тя губи съзнание, което, според мнението на лекарите, й е помогнало да оживее при температура под минус 40 градуса по Целзий, защото е забавило обмяната на веществата в нейния организъм. Тя се приземява на 60 км от мястото на старта. За съжаление друг парапланерист – китаецът Хе Жонгпин, става жертва на тази буря…

Входът е свободен.

Заповядайте!

Организаторите си запазват правото на промени в така предложената програма.