Отиде си една от легендите на грузинския алпинизъм
Става дума за Джумбер Кахиани, който напусна този свят в родния си град Местия, разположен на 1500 м в сърцето на Кавказ, административен център на областта Горна Сванетия. Той бе дългогодишен партньор на Михаил Хергиани, участник в серия невероятни първи изкачвания, за които бе нееднократен шампион на някогашния Съветски съюз.
Джумбер Кахиани
Сред тях на първо място е премиерата по Огледалата на Ушба, която носи на него, на Михаил (Чхумлин) Хергиани, Миша Хергиани (братовчед на Михаил Хергиани), Шалико Маргиани, Гиви Цередиани и Джокия Гугава златните медали в първенството на тогавашния СССР.
Ушба
Джумбер Кахиани бе заслужил майстор на спорта, участник в националния отбор по алпинизъм на Съветския съюз. Носител бе на едно от най-високите отличия на родината си – Ордена на честта.
Тензинг Норгей и Джумбер Кахиани
След приключването на активната си спортна кариера Джумбер Кахиани продължаваше да ходи по планините. На втория етаж на дома му в Местия винаги можеха да намерят подслон алпинисти от всички краища на света. Там са подредени много от събираните през годините и съхранени за поколенията късчета планинарска култура. Това всъщност е музей на планините и алпинизма. В него могат да се видят много стари вещи, използвани от сваните в миналото, стара алпийска екипировка и инвентар, каквито вече не се срещат почти никъде. По стените са окачени уникални фотографии – на Тензинг Норгей от посещението му в Приелбрусието през 1963 г., на Михаил Хергиани, на брат му Йосиф Кахиани и на много, много други алпинисти.
Музейната сбирка
Стара екипировка
През 1966 г. Джумбер Кахиани е основна фигура в организацията на снимките “на терен” за филма “Вертикал” с участието на Владимир Висоцки. Алпинистът от осигуряващата киноекипа група Геанадий Стариков си спомня: “Имах щастието три месеца да се трудя в Приелбрусието при снимането на “Вертикал”* на Одеската киностудия, тогава все още с работното заглавие “Напълно отдадени” (“Одержимые”) – юли-август и октомври-ноември 1966 г. Летях с хеликоптер “МИ-4” до “Немецкие ночевки” под пик Шчуровски, до Търнъауз, премката вдясно от връх Малък Когутай (Малый Когутай), до “Приюта на 11-те”, после още веднъж с нощувка и спускане до алпийския лагер “Баксан”… Тогава се сприятелих с Джумбер (Кахиани) и Шалико (Маргиани)… В Грузия, високо в планините, се намира областта Сванетия. Населяват я свани – трудолюбиви и жилави хора, родствени на грузинците по език, които никога не са се смятали за отделен народ (както по съветско време, така и днес – нещо рядко за Кавказ). По-голямата част от сваните говорят и грузински. Те никога не са си представяли и не си представят своя живот без планините. Алпинизмът за тях е най-почетното мъжко занимание. Всеки мъж, ако държи на името и достойнството си трябва да ходи по планините. Иначе го очаква порицанието на земляците му. И чудно ли е, че Джумбер и Шалико бяха хора, посветили живота си на планините?”
Поглед от балкона на Джумбер
––––––––––––––––-
*“Вертикал” (СССР, 1967, Станислав Говорухин, Борис Дуров, 73’/ “Вертикаль”, СССР, 1967, Станислав Говорухин, Борис Дуров, 73’)
… Група алпинисти под ръководството на опитния Виталий Ломов се отправя към Сванетия, за да изкачи връх Ор-Тау. Четирима тръгват към върха, а в лагера остават радистът Володя (Владимир Висоцки) и лекарката Лариса (Лариса Лужина). Володя получава съобщение, че започва буря и го предава на групата. Но един от алпинистите скрива тази информация от спътниците си. Те стигат до върха, но на слизане от него ги връхлитат ураганен вятър и снеговалеж. Очаква ги труден път…
Във филма звучат песните на Владимир Висоцки “Песня о друге”, “Свои обиды каждый человек…”, “Вершина” (“Здесь вам не равнина, здесь климат иной…”), “Баллада об альпийских стрелках” (“Мерцал закат, как блеск клинка…”), “Прощание с горами”. За този филм е написана и песента “Скалолазка”, но тя не е включена в него.
https://www.youtube.com/watch?v=q1qNnNNpuC4 – “Скалолазка” в изпълнението на Владимир Висоцки
