Отиде си човекът, който пръв изкачи Мустаг Тауър
Някак си не остана време да напишем за кончината на една от големите фигури в британския алпинизъм през ХХ век Йън Макнъф-Дейвис (Ian McNaught-Davis). Но това не означава, че ще я отминем с мълчание. Големият Йън си отиде на 10 февруари т. г. на 85-годишна възраст. Бе изтъкнат компютърен експерт, популярен радиоводещ, но преди всичко алпинист и обществен деятел.
Йън Макнъф-Дейвис
Роден е на 30 август 1929 г. Започва да катери като юноша, за да остави след себе си редица трудни маршрути в родината си и първи британски изкачвания в Алпите. На 6 юли 1956 г. с Джо Браун (Joe Brown) прави първо изкачване на забележителния връх Мустаг Тауър (Mustagh Tower, 7279 м)* Каракорум. През 1960 г. първи стъпва на Хьорнеспидс (Hjørnespids, 2770 м) в Гренландия. През 1962 г. е на пик Исмаил Сомони (тогава пик Комунизъм, 7495 м). Посещава планините на Африка.
Мустаг Тауър
Записа името си и в аналите на Би Би Си (British Broadcasting Corporation, BBC) с директните предавания на изкачванията по Айфеловата кула (1964 г.) и по кулата Оулд Ман ъф Хой (Old Man of Hoy) в архипелага на Оркнейските острови през 1966 г.
Кулата Оулд Ман ъф Хой
От 1991 до 1994 г. бе президент на Британския алпийски съвет (British Mountaineering Council), а периода 1995–2004 г. – президент на Международната федерация по алпинизъм (по-точно – на Международния съюз на алпийските асоциации, Union Internationale des Associations d’Alpinisme, UIAA). Радваше се на огромен авторитет. Годините на неговото президентство бяха едни от най-добрите в историята на ЮИАА. Йън Макнъф-Дейвис проведе важни реформи и сформира редица работни комисии. Под негово ръководство бе създаден етичен кодекс на съвременния алпинизъм, известен като “Тиролската декларация” (2002 г.). Беше блестящ оратор, автор на впечатляващи статии и многобройни остроумия.
Зла ирония на съдбата бе, че този блестящ интелектуалец почина от болестта на Алцхаймер…
–––––––––––-
*От горната част на ледника Балторо (Baltoro Glacier) Мустаг Тауър (Mustagh Tower, 7279 м) изглежда като идеалния връх. Той става широко известен, след като през 1909 г. е фотографиран от Виторио Села (Vittorio Sella) по време на експедицията на К-2 (8611 м) на Луиджи Амедео (Джузепе Мария Фердинандо Франческо) ди Савоя, херцог на областта Абруци (Luigi Amedeo Giuseppe Maria Ferdinando Francesco di Savoia, duca degli Abruzzi).
Мустаг Тауър на снимката на Виторио Села
Почти половин век по-късно тази снимка вдъхновява две експедиции да атакуват върха. Британската – Джон Хартог (John Hartog), Джо Браун (Joe Brown), Том Пейти (Tom Patey) и Йън Макнъф Дейвис (Ian McNaught-Davis) прекосяват ледника Чагаран (Chagaran Glacier). На 6 юли 1956 г. до върха по маршрута, който следва северозападния гребен (Northwest Ridge), стигат Джо Браун и Йън Макнъф-Дейвис, а на 7 юли с. г. – Джон Хартог и Том Пейти. Пет дни по-късно, след изкачване от изток, на върха са и французите Гидо Маньон (Guido Magnone), Робер Параго (Robert Paragot), Андре Контамен (Andre Contamine) и Пол Келер (Paul Keller).
