Към “Европейската Сахара” в Литва и “замръзналите водопади” на Памуккале

Posted 22 юни 2012

Презентацията на д-р Иван Панов за два феномена от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО можете да видите на 26 юни, вторник, от 20.00 часа в 259-та аудитория на Биологическия факултет* на СУ „Св. Климент Охридски“.

Куронската коса – тук минава границата между Литва и Калининградска област на Руската федерация

Първата й част, озаглавена “Европейската Сахара в Литва” е посветена на уникалните пясъчни дюни на Куронската коса край брега на Балтийско море. Куронската коса** (Kuršių nerija – на литовски, Kuršu kāpas – на латвийски, Mierzeja Kurońska – на полски, Kurische Nehrung – на немски, The Curonian Spit – на английски, Куршская коса – на руски) е дълъг 98 км, тесен, леко извит песъчлив полуостров, който отделя Куронския залив от Балтийско море. Простира се от Зеленоградск в Русия и Клайпеда (Смилтине) в Литва. Ширината й се движи от 400 метра (в района на селището Лесной) до 3,8 километра (при нос Булвикьо, северно от Нида). Южната й част е разположена в Калининградска област на Руската федерация, а северната – в Югозападна Литва. Куронската коса е наричана “музей на природните зони”, защото на много малка площ съседстват пясъчно-пустинни пейзажи, хвойнови лесове и брезови горички. На Куронската дъга е разположен вторият по големина и височина комплекс от дюни в Европа. В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО е от 2000 г.

Втората част от прзентацията на д-р Иван Панов е наречена “Очарователна комбинация от природен феномен и археология” и е за Памуккале в Турция. Този удивителен природен феномен е в околностите на едноименното градче (и на 30 км северно от град Денизли). Образувал се е от богатите на калциев окис води, извиращи от планината Кал Даа в Западен Анадол. Спускайки се надолу по поредица от около сто тераси, те са създали причудливи, вкаменени, ослепително бели, изумителни каскади.