Журналистка. Президент на Полската секция на “Клуба на изследователите” (“The Explorers Club”) – най-престижната организация от този род в света. Член на “Media Outrich Committee” към Съвета на директорите на “The Explorers Club”, а от май 2013 г. – и на “Flag & Honors Committee The Explorers Club”. Родена е във Варшава. Завършва специалностите “Полска филология” и “Културознание” във Варшавския Университет. Живяла е в Татрите и Закопане. Работила е в хижата “Петте езера”, в Татранската доброволна спасителна служба (по онова време – Планинска доброволна спасителна служба) като първата в историята й жена-щатен планински спасител, планински водач в Татрите. Ръководи дейността на профсъюза “Солидарност”, обединяващ работещите в татранските хижи. Създател на програми за запознаването на чужденци с културата и природата на Полша. Съосновател на Полската секция на “The Explorers Club”. От 1993 до 2009 г. е неин секретар, а от 2009 г. – президент. Като кореспондент на всекидневника “Жечпосполита”, на Полското национално радио и Полската национална телевизия участва в редица зимни експедиции в Хималаите и Каракорум. Организатор е на авторски експедиции, откриващи нови направления за световния туризъм. Публикува в Полша и чужбина. От 1996 до 2013 г. работи във всекидневника “Жечпосполита”. Редактор и съавтор на книги и изложби, представяни на няколко континента. Живее във Варшава. Родила е двама сина – Кшищоф и Лукаш.

Ето разказът за едни от най-интересните моменти в биографията й, свързани със зимния хималаизъм:

Участвах в организацията на зимни експедиции в Хималаите и Каракорум на неизкачвани през този сезон осемхилядници и придружавах алпинистите като кореспондент на “Жечпосполита” и Полската национална телевизия и Полското национално радио.
“Моторът” на връщането към зимни експедиции в най-високите планини през 90-те години на ХХ век беше Анджей Завада. Другият решителен фактор бе помощта на “Жечпосполита”. Главният редактор Пьотр Александрович се беше катерил, обичаше планините и разбираше от алпинизъм. Рискува. Това беше експеримент. За първи път в историята на журналистиката щяха да бъдат изпращани снимки с помощта на сателитен телефон. Никой не беше правил подобно нещо преди това и то бе едно голямо неизвестно. Освен това бе свързано с много сериозни разходи. Фантастичният екип на редакцията – журналисти, редактори, служителите от отдела за маркетинг, информатици, разбираха колко голямо е предизвикателството и абсолютно всеотдайно и безкористно се ангажираха с подготовката на експедицията. Повярваха ми. Огромна колегиална помощ и разбиране получих от шефа на Спортния отдел на вестника – Мирослав Жуковски.
“Жечпосполита” спонсорира “Полската зимна експедиция на Нанга Парбат 1997/ 98”, не само финансирайки я частично. Редакцията инвестира в апаратура. Знаех, че ще вляза в Кашмир – зона, за която от години Индия и Пакистан имат неразрешени и неразрешими спорове. С апаратура, като тази, която щях да внеса, не разполагаше армията на нито едната от двете страни. Щях да изпращам по света достъпни в интернет кореспонденции и снимки от тези места…
Сателитният телефон, който бяхме купили от датчани с много голям полярен опит, издържа изпитанието. Компютърът, доставен от САЩ, който трябваше да издържи прегазване от танк, се “разпрограмира” от студа още първата вечер след организирането на базовия лагер в подножието на Нанга Парбат.

 

Експедицията преживя земетресение, лавини, инцидент с участник, спасителна акция. Както се оказа, това беше само встъпление към моето най-голямо журналистическо приключение и среща… каквато пожелавам на всяка жена. За това пиша книга…

 

Последваха нови полски зимни експедиции в най-високите планини. През 2000/ 2001 г. на Макалу (8462 м) в Непалските Хималаи, чийто ръководител беше Кшищоф Виелицки – един от най-големите хималаисти, изкачил всички осемхилядници, при това във великолепен пионерски стил – по нови маршрут, през зимата (Еверест, Кангчендзьонга, Лхотце), в чист алпийски стил , соло.

 

Полската експедиция на втория по височина връх в света – К-2, на границата между 2002 и 2003 г., беше първата зимна откъм китайската му страна. Наричаше се “Netia K2 Winter Expedition”, тъй като телекомуникационната фирма бе неин генерален спонсор. Съставът включваше и чужденци. Изпращах кореспонденции за “Жечпосполита”, за Полското национална радио и Полската национална телевизия. Преведени на английски и руски, те се появяваха на сайтове в различни страни от цял свят. Разполагахме с най-съвременни средства за монтаж на филмовия материал и за изпращането му чрез сателит до телевизионното студио във Варшава. Транслирането на филмов материал по този начин бе много скъпо. Затова на ледника Чогир или К-2, в главния базов лагер на 5100 м, създадохме монтажно студио в малка двуместна палатка, за да можем да изпращаме в Полша готови, обработени материали. На повечето от тях бях съавтор.

 

Това бе особена експедиция. Напуснаха я осмина мъже. Трима от телевизионния екип, които се представяха и рекламираха като специалисти по екстремни спортове, дори не успяха да стигнат до базовия лагер. Не видяха върха. Не издържаха физически и психически етапа на подхода, който бе съвсем лесен. Върнаха се вкъщи и в топлото студио във Варшава. Четвърти стигна до главния базов лагер, но скоро го напусна подут от плач и се върна у дома. След завършването на експедицията получиха награда за това, което аз и още няколко души правихме в базовия лагер. Единственият участник от телевизионния екип, който остана с нас до края и наистина заслужи наградата, беше техникът-специалист по спътникова транслация на информацията. Дори най-тежките условия не го впечатляваха. Винаги бе в добро настроение, спокоен. Е, имаше един недостатък – успиваше се.

 

Експедицията продължи от средата на декември 2002 г. до средата на март 2003 г. Програмите на експедиционното телевизионно студио събираха по 4 000 000 зрители. Фирмата “Нетия” направи най-добрата рекламна кампания на годината. На въпроса “Кой е най-високият връх в света?”, малки деца отговаряха “Нетия К-2”. След връщането гледах излъчените предавания. Моето име като съавтор го нямаше в нито едно от тях. Интересно, дали хора, които постъпват по този начин, могат да бъдат щастливи?
Температурата в базовия лагер по време на експедицията стигаше до минус 30 градуса по Целзий. А ураганните ветрове направо смазваха психиката. На никоя друга зимна експедиция не съм мръзнала така. Но не височината, пронизващият вятър, проникващия до мозъка на костите студ и кислородният глад действаха най-потискащо. Мнозина колеги дадоха всичко от себе си. Но някои бяха дошли не заради любовта си към планините, а към… камерата. Слабите мъже се чувстват зле, когато свидетел на тяхната слабост стане жена…

К-2 няма зимно изкачване и до днес.

Жозеф Пекен е роден на 31 юли 1971 г. в Авиньон (Франция). След като получава магистърска степен по “Аудиовизуални комуникации” от Университета в Гренобъл и след няколко години работа по специалността в Париж и Торино се завръща към семейните си корени в областта Вале д’ Аоста (Италия) и започва да се занимава с кинодокументалистика. През 1997 г. снима първи си филм “Париж, Вале д’ Аоста” за емигрантите от Вале д’ Аоста във френската столица. Филмът е закупен и разпространяван от филмотеката “Vidéothèque de Paris/ Forum des Images” и излъчен от телевизионните канали “Planète France” и “Planete Italia”. През 2000 г. филмът “D’ici et d’ailleurs” е показан от Телевизията на Романска Швейцария и от италианската телевизия “RAISAT”.
По-късно реализира редица документални филми, включени в селекцията на най-големите фестивали на документалното кино – в Локарно, Токио, Милано, Тренто, Торино, Париж, Марсилия, Намюр, Ханой и др., и излъчвани от едни от най-големите европейски телевизиoнни канали – “RAISAT”, “RAI 3”, “VdA”, Телевизията на Романска Швейцария, Телевизията на Италианска Швейцария, “France 3”, “TV5 Monde”, “Planète France”, “Planete Italia”, “Cités Télévision”, “3sat”, “VRT”. Член е на управителния съвет на Асоциацията на италианските кинодокументалисти.

През 2004 г. създава студията “ДОКФИЛМ” (“DOCFILM”), която се специализира в производството на документални филми. През 2006 г. е асистент на известния американски режисьор от полски произход Лех Ковалски при реализацията на проекта www.camerawar.tv в Ютика (щата Ню Йорк). През 2006 г. филмът му “Il était une fois…les délices du petit monde” участва в програмата на 50-тия Международен филмов фестивал в Локарно, а през 2007 г, печели една от наградите на най-големия и най-стария в света международен фестивал на планинарския филм в Тренто [на Етнографския музей в Сан Микеле ал’ Адидже (Museo degli usi e costumi della Gente Trentina)]. През същата 2007 г. филмът е разпространен на DVD в Белгия, Холандия и Люксембург от фирмата “Люмиер” (“Lumière”).

През 2009 г. филмът на Жозеф Пекен “В един друг свят” (“In un altro mondo”/ “In another world”) е в официалната селекция на 62-рия Международен кинофестивал в Локарно, на 22-рия Международен филмов фестивал в Токио, печели Специалната награда на 12-тия Международен фестивал на екологичния филм в Торино и Гран При от 24-тия Международен кинофестивал, посветен на природните паркове и на опазването на природата в Сондрио.

През 2011 г. филмът “Между земята и небето” (“Tra terra e cielo”/ “Between earth and sky”) е представен на 51-вия “Фестивал деи Пополи” (“Festival dei Popoli”) във Флоренция и на 24 Международен филмов фестивал в Токио.

Актьор, режисьор и сценарист познат ни е от филмите „Кецове“, „Вяра, любов и уиски“, „Хъшове“, „Омбре” и още много други, режисьор и сценарист на „Кецове“, „CALL ME SHAKESPEARE” и др. , носител на множество награди и отличия 2011 – Награда „Бодлив поглед” на Руските Киноклубове за Най-добър филм на Московския Филмов Фестивал за „Кецове”, /сцен. Валери Йорданов, реж. Валери Йорданов и Ив. Владимиров, 2011 – „Специална Награда на журито” на Московския Филмов Фестивал за „Кецове”, /сцен.Валери Йорданов, реж. Валери Йорданов и Ив. Владимиров, 2009 – Награда за „Главна мъжка роля” – Българска филмова академия – Дебелия („Раци“), Бръчков („Хъшове“), 2014 – Награда за „Главна мъжка роля” – АСКЕЕР – Хауи („Заешка дупка“), 2005 – Награда за „Главна мъжка роля” – АСКЕЕР – Бръчков („Хъшове“).