Избирателно допускане на чужденци до пакистанските планини
“Вие имате всички документи и позволения, кацате в Исламабад и узнавате, че сте persona non grata и трябва незабавно да напуснете страната” – писа Крис Дженсън-Бърк, която има австралийско и новозеландско гражданство. Същото се случи и на непалката Лхакпа Шерпа, която от своя страна добави: “Изглежда, че никога няма да мога да вляза в Пакистан. Няколко месеца усилено се подготвях за експедиция на К-2 и сега се оказва, че всичко е било напразно”.
Крис Дженсън планираше опити на Нанга Парбат и Броуд пик. Тя е на 47 години и има девет осемхилядника в актива си (последният бе Анапурна през май тази година). По непотвърдена информация от пакистански източници, отказ да влязат в страната са получили и други алпинисти.
Не е изключено пакистанското правителство да се опитва да се противопостави на обичайната напоследък практика на западните агенции за комерсиални експедиции да наемат като обслуга непалски шерпи, а не местен персонал. С последните няколко десетилетия шерпите си извоюваха по-голям авторитет от пакистанските си колеги не само като височинни носачи, но и като гидове. “Разходите за експедиционно обслужване от непалци са малко по-високи, но изгодите са много повече. Ако пакистанското правителство ни позволи, ние с удоволствие ще се възползваме от тази възможност” – казва швейцарецът Кари Коблер, една от най-големите хиени в комерсиалния алпинизъм.
“Според мене, Пакистанският алпийски клуб до голяма степен сам си е виновен за това състояние на нещата. Неговите босове не се интересуват от своите алпинисти, от повишаването на квалификацията им и от подобряването на условията за труд. Шерпите в момента владеят 80% от този бизнес, а в скоро време ще доминират в него напълно” – каза Мохамед Али Садпара, един от най-добрите пакистански алпинисти, който на 22 февруари т. г. направи първото зимно изкачване на Нанга Парбат с италианеца Симоне Моро и баска Алекс Чикон.
За какво става дума – за обмислена политика или за произвол на пакистанските власти? През миналата година южноафриканецът Майк Хорн се оплака, че неговият екип е бил задържан цели две седмици в Скарду, преди да му бъде позволено да се отправи към К-2 – въпреки притежаването на валидни визи и разрешение. Едва след намесата на неговия приятел, известният пакистански спортист Васим Акрам, признат за най-големия играч в историята на крикета, той и спътниците му могли да тръгнат към подножието на върха.
На водещата снимка – през този сезон за някои алпинисти и клиенти на комерсиални експедиции върховете в Каракорум и Западните Хималаи ще си останат само мечта
