Италианска премиера на Акопан Тепуи
В края на януари и началото на февруари т. г. италианците Роландо Лархер (Rolando Larcher), Маурицио Овиля (Maurizio Oviglia) и Лука Джиупони (Luca Giupponi) прокараха премиерно линията “Escalador Selvatico” (7c+ max, 7a+ oblig, 630 м) по северната стена на платото Акопан Тепуи (Acopan Tepui) във Венецуела.
Стената на Акопан Тепуи
От ляво : “Pizza, Chocolate y Cerveza” [Ан Арън (Anne Arran), Джон Арън (John Arran), Алфредо Ранхел (Alfredo Rangél), 2003 г.), “Escalador Selavatico” [Лука Джиупони (Luca Giupponi), Роландо Лархер (Rolado Larcher), Маурицио Овиля (Maurizio Oviglia), 2014 г.), “Gravity Inversion” [Луис Сиснерос (Luis Cisneros), Ерик Дешан (Eric Deschamps), Блейк Маккорд (Blake McCord), Жоел Юнема (Joel Unema), 2014 г.), “Fegefeuer”* [Курт Алберт (Kurt Albert), Иван Калдерон (Ivan Calderón), Клаус Фенглер (Klaus Fengler), Щефан Гловач (Stefan Glowacz), Холгер Хойбер (Holger Heuber), Тило Маршке (Tilo Marschke), Йохен Смол (Jochen Schmoll), 2006 г.)
Снимка: Маурицио Овиля
Photo: Maurizio Oviglia
Италианците възнамеряваха да действат не в обсаден стил (както често се случва при bigwall-катеренето), а да изкачат стената отдолу в рамките на един опит. За възприемането на този стил в известна степен допринесе фактът, че свръзката не взе със себе си бивачна платформа. По-точно италианците имаха porta ledge, но малкото самолетче, с което летяха до района на изкачването, можеше да вземе единствено тях и още 300 кг багаж. И те предпочетоха допълнителни въжета и инвентар. Още повече, че смятаха да завършат опита си в рамките на 20 дни.
Лука Джиупони на четвъртото въже – 7b+
Снимка: Маурицио Овиля
Photo: Maurizio Oviglia
След организирането на базовия лагер настъпи времето за избор на маршрут и за сравнение на разполагаемата фотографската и графична информация с действителността. Изборът падна върху силно надвесената стена, в средата на която успяха да видят с бинокъл червена лента, оставена по всяка вероятност от американска свръзка. Линията на италианците трябваше да върви вляво от тази, по която бяха действали американците.
Първите дни по стената донесоха значителен напредък. Но след обработката с парапети на първите осем въжета се появиха проблеми. Това, което отдолу изглеждаше като лесен терен, се оказа участък с гладки отвесни плочи. По същото време започна да вали дъжд, който бързо предизвика изливането на водопади от ръба на платото. И макар че стената бе надвесена, катеренето само на 50 метра встрани от леещата се в бездната вода не настройваше оптимистично. Италианците се отказаха и се върнаха в подножието.
Джиупони на шестото въже
Снимка: Маурицио Овиля
Photo: Maurizio Oviglia
След един ден почивка свръзката се върна на стената с нова тактика. Решено бе цялата екипировка да бъде изтеглена до малка площадка в средата на стената и да се действа от това място до завършване на маршрута. На 16-ото въже се намираше ключовото място (7c+) с далечно излизане над междинната осигуровка на френдове. След стигането до ръба на платото италианците се върнаха в подножието. Два дни по-късно те преминаха линията за 14 часа в стил RP.
По мнението на Лархер новият маршрут предлага “фантастично катерене по надвесена стена и само на няколко дължини (от общо 18) може да се говори за “jungle climbing” (т. е. за борба с растителността по тура).
––––––––––-
*На това изкачване е посветен филмът “Акопан” (Германия, 2008, Йохен Шмол, 44’/ “Acopan”, Germany, 2008, Jochen Schmoll, 44’) от програмата на Банскофилмфест през 2009 г.
