“Една от най-ужасните трагедии в историята на алпинизма”
Преди няколко дни известният таджикски алпинист от старото поколение Виктор Айзенберг написа на своя профил във Facebook: “През 1974-та всичките те бяха на по-малко от 40 години… На 5 август 1974 г. женският отбор на Елвира Шатаева (Эльвира Шатаева) стигна до памирския седемхилядник пик Ленин (днес пик Авицена, 7134 м)”.
И продължава: “На следващия ден върху Памир връхлетя катастрофален ураган и към 7 август всички участнички в осемчленната група загинаха по склоновете на Голямата планина, на височина около 7000 м. Опитите на няколко мъжки групи, намиращи се по-ниско на пик Ленин, да помогнат на оказалите се в беда бяха спрени от ураганните ветрове – не можеше да се направи нито крачка, вятърът те поваляше на снега. Тази трагедия бе една от най-ужасните в историята на алпинизма.
Ние също изпитахме силата на този ураган на стотина километра от пик Ленин – на склоновете на пик Комунизъм (днес пик Исмаил Сомони, 7495 м). И бяхме съборени на земята не само от вятъра, но и от ужасното съобщение за случилото се.
Из пресата от онези дни: “… Няма да забравим нашите смели момичета. Имената на майсторките на спорта Елвира Шатаева, Нина Василиева (Нина Васильева), Валя Фатеева и техните приятелки Ирина Любимцева, Галина Переходюк, Людмила Манжарова, Ела Мухамедова (Элла Мухамедова) и Татяна Бардашова ще бъдат записани вечно в историята на съветския и на световния алпинизъм редом с мнозината смелчаци, отдали живота си на битката с планинските гиганти на планетата…”
Две от тях – Ела и Таня, бяха от Душанбе. С тях ме свързваха много години по върховете. Трепетното отношение към планините и към хората, които живеят в тях, изпълваше и осмисляше живота им. И се предаваше и на нас.
През същия този август Владимир Шатаев (съпруг на Елвира Шатаева – бел. пр.) и още двама алпинисти стигнаха до мястото на трагедията и момичетата бяха временно погребани при скалите на предвърховия гребен. На следващата година Владимир Шатаев организира експедиция за сваляне на момичетата. При което броят на желаещите да попаднат в състава значително надвишаваше местата в него. Това наложи строг подбор на участниците от цялата страна. Ние се изкачихме до т. нар. Запетая по късия път по северния склон и излязохме на гребена вляво от Метлата.
Намерихме ги веднага… Това беше един от най-тежките моменти в живота ми… Уж за една година бяхме претръпнали. Уж бяхме свикнали… Но тогава, даже с притъпени от студа и височината усещания и възприятия, бяхме попарени от неизбежността и безсилието пред Съдбата.
Свалянето мина без произшествия. Но в следващите дни върху местата на нашите лагери се стовариха огромни лавини. Видимо, в определен смисъл, природата ни бе дала “коридор”.
След спускането телата на момичетата бяха прехвърлени с вертолет до Лукова поляна, където бяха дошли роднините им. На траурния митинг Шатаев каза: “… нашите алпинистки бяха мъжки момичета. Те покоряваха върховете… Човек винаги ще подлага себе си на изпитания, в това число и в планините. Това няма да спре никога – нито сред мъжете, нито сред жените. Както всички, исках да погреба Еля тук, на тази земя, в подножието на върховете. Докато го има Памир, тук винаги ще има хора… Памир ще ни помогне да съхраним тяхната памет завинаги”.
П. С. Графиката е дело на талантливата художничка Нели Гребньова (Нелли Гребнёва). Тя работеше в базовия лагер на ледника Фортамбек и удивително тънко и проникновено предаваше в рисунките си духа на планините и нас, грешните, в тези планини. Дали е жива?
