Джон Роскeли с “Piolets d’ Or” за цялостен принос

Както съобщават организаторите на най-голямата награда за алпинизъм – “Piolets d’ Or”, на тържествата от 26 до 29 март т. г.в Шамони и Курмайор “Златен пикел” и приза на името на Валтер Бонати за цялостен принос ще получи американецът Джон Роскели (John Roskelley).

Джон Роскeли

В информация на сайта на “Piolets d’ Or”, четем: “Церемонията по връчването на наградите “Златен пикел” е повод още веднъж да поговорим за алпинизма на най-високо равнище, да съберем заедно най-силните алпинисти в света. “Piolets d’ Or” има подкрепата на уважавани и авторитетни организации, между които са Американският (The American Alpine Club, AAC) и Италианският алпийски клуб (Club Alpino Italiano, CAI), Френската федерация по алпинизъм катерене (La fédération française de la montagne et de l’escalade, FFME), френски алпийски клубове. Наградата черпи вдъхновение от богата история на човешкото общуване с планините”.

И по-нататък: “Хималаите, Аляска, Патагония, Алпите и Доломитите са арена за изявите на най-добрите алпинисти по най-трудни маршрути и по най-дългите стени през лятото и зимата. При това използването на минимум ресурси е един от главните приоритети на малките екипи или отделни свръзки по време на екстремните им изкачвания при пълно уважение към природата. В такива условия успехите се случват рядко, но затова пък са много ценни. Общият списък на най-значимите изкачвания, въз основа на който ще бъдат определени номинациите за наградата, ще бъде достъпен на сайта ни в най-близко време”.

Валтер Бонати и Райнхолд Меснер по време на “Piolets d’ Or’ 2010”

Снимка: Паскал Турнер

Photo: Pascal Tournaire

Шестата награда “Piolets d’ Or” на името на Валтер Бонати за цялостен принос за развитието на алпинизма през тази година ще бъде връчена за шести път. Досега нейни носители са били самият Валтер Бонати (Walter Bonatti), Райнхолд Меснер (Reinhold Messner), Дъг Скот (Doug Scott), Робер Параго (Robert Paragot) и Курт Димбергер (Kurt Diemberger).

Ули Биахо (6109 м), на който Джон Роскели записва една от

най-красивите си победи

Както бе казано, през 2014-та към този почетен списък ще се присъедини Джон Роскели (John Roskelley). Роден е на 1 декември 1948 г. и живее в Спокейн, щата Вашингтон. Той е сравнително слабо познат на широката публика в Европа, но е легенда на американския алпинизъм, прославил се със своите бързи и бляскави изкачвания. Дебютът му в най-високите планини е през 1973 г. на Дхаулагири (8167 м)¹. През 1976 г. преодолява огромната северозападна стена на Нанда Деви (Nanda Devi, 7816 м)² и се прославя със своята издръжливост, височинна поносимост и непреклонен характер. На следващата – 1977 г., става автор на първото изкачване на Голямата кула на Транго³ (Great Trango Tower, 6286 м). 1978-а му донася опит по северната стена на Жану (7710 м) и премиерен маршрут по дългия североизточен гребен на К-2 (8611 м)⁴, по който и в наши дни не се осмелява да тръгне никой.

През 1979 г. името на Джон отново нашумява – след първите изкачвания в един сезон (!) на Гауришанкар (7134 м)⁵ в Ролвалинг Химал (Непалските Хималаи) и на Ули Биахо (6109 м)⁶. След това особено внимание заслужават експедициите му по североизточната стена на Чолатце (Cholatse, 6440 м) през 1982 г. и на намиращия се в съседство Тавоче (Tawoche, 6542 или 6501 м)⁷ през февруари 1989 г. През 1995 г. прави опит за нов маршрут на Монте Сармиенто (Monte Sarmiento)⁸ на остров Огнена Земя.

Джон Роскели и до днес поддържа добрата си форма. Написал е няколко книги. Занимава се с политика с родния си град Спокейн. “Силна личност, човек на убежденията, той е олицетворение на ценностите на “Piolets d’ Or” – заключават организаторите на наградата.

––––––––––––

¹По класическия маршрут с Луис (Лу) Райхардт (Louis Reichardt) и шерпа Наванг Самден (Nawang Samden), на 12 май 1973 г.
²Джон Роскели, Лу Райхард, Джим Стейтс (Jim States), на 1 септември 1976 г.

³С Гейлън Рауъл (Galen Rowell), Ким Шмитц (Kim Schmitz), Денис Хенък (Dennis Hennek) и Джим Мориси (Jim Morrissey), на 21 юли 1977 г.

⁴Американският маршрут на К-2 от 1978 г. следва североизточния гребен, източната стена и във финалната си част – Реброто Абруци (Northeast Ridge/ East Face and Abruzzi Ridge). Върхът е достигнат на 6 септември от Лу райхардт и Джим Уикуайър (Jim Wickwire) и от Джон Роскели и Рик Риджуей (Rick Ridgeway) на 7 септември. Това са третото и четвърто изкачване въобще на К-2. Ръководител на екипа, който не използва кислород и височинни носачи, е Джим Уитъкър (James W. Whittaker, Jim Whittaker).

⁵По западната стена, на 8 май 1979 г. с шерпа Дорджи (Dorje Sherpa).

⁶Първо изкачване въобще, директно по източната стена (VII, F8, A4), в чист алпийски стил, от 24 юни до 5 юли 1979 г. (стигане до върха – на 3 юли 1979 г.), с Рон Коък (Ron Kauk), Бил Форест (Bill Forrest) и Ким Шмитц.

⁷Нов маршрут по североизточната стена на Тавоче или Табоче (Tawoche, Taboche, 6542 или 6501 м), първо зимно изкачване, на 13 февруари 1989 г. с Джеф Лоу (Jeff Lowe).

⁸През 1995 г. Джон Роскели, Тим Макартни-Снейп (Tim Macartney-Snape), Стийвън Винейбълз (Stephen Venables), Джим Уикуайър (Jim Wickwire) и Чарли Портър (Charlie Porter) правят опит за нов маршрут на двуглавия Монте Сармиенто (Monte Sarmiento) или Вулкан Невадо (Volcán Nevado) в западната част на остров Огнена Земя, чийто източен връх е висок 2246 или 2235 ), а западният (северозападният) – 2210 м; Роскели, Макартни-Снейп и Винейбълз записват премиера по югозападната стена на западния връх.