Докосване до неолита или “Мегалитите в Странджа, Сакар и Източните Родопи”

Презентация на тази необикновена и обгърната от тайнственост и от мрака на вековете тема ще направят Любомир Цонев и Иван Ганев на 17 юни т. г., вторник, от 19.00 часа в Галерията на Полския институт в София (ул. “Веслец” 12, телефони: 02 981 09 07. 02 987 21 59, //institutpolski.org/)*.

Добре запазен мегалит в Южна България

Почти по Джеръм К. Джеръм – четирима души по един мегалит, без да става дума за кучето…

Мегалити (от гръцкото megaλίθος – “голям камък”) са съоръжения или монументи от огромни обработени или необработени камъни, които са закрепени един към друг без свързваща субстанция. Терминът “мегалити” е бил предложен през 1849 г. от английския изследовател Алгърнън Хърбърт (Algernon Herbert, 1792-1855) в книгата му “Cyclops Christianus” (пълното заглавие на книгата е “Cyclops Christianus; Or, An Argument to Disprove the Supposed Antiquity of the Stonehenge and Other Megalithic Erections in England and Britanny” – “Християнски циклопски градежи или аргумент за опровергаване древността на Стоунхендж и други мегалитни постройки в Англия и Британия” ). През 1867 г. е официално прието на конгрес в Париж. Появата на мегалитите се датира от края на неолита и продължава през Медната и Бронзовата епоха.

В европейско-средиземноморския район се срещат три големи групи мегалити:

– в Западна Европа (Скандинавия, Дания, Германия, Франция, Испания, Португалия, Балеарските острови, Малта, Сардиния, Южна Италия);

– в Югоизточна Европа (България, Турция, Гърция);

– в Източна Европа (Западен Кавказ – Южна Русия).

България е третата страна в Европа по брой на запазени мегалити (след Великобритания и Франция).

Очакваме Ви!

Организатор:

Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”

—————————

*Местоположението на Полския Институт – на:
www.polinst-bg.org/img/pi_map.jpg