Авторът на първото спускане със ски от Елбрус навърши 99 години
На 22 април т. г. 99-годишна възраст навърши знаменитият фотограф Вадим Евгениевич Хипенрайтер. През 1937 г. той става първият шампион на тогавашния Съветски съюз по ски – алпийски дисциплини, и първият майстор на спорта на СССР. По това време – 1939 г. – прави и първото в света спускане със ски от кавказкия първенец Елбрус, от 5633 метра!
Преди него никой не се осмелява дори да направи опит. Водят се научни спорове за това какво ще стане с човек след толкова рязко преодоляна денивелация – ще загуби съзнание или ще умре? Дискусиите са чисто теоретически, а първият, който пристъпва към практически експеримент, е Вадим Хипенрайтер. И успява!
Като фотограф е заснел 50 000 кадъра – по 500 през всяка година от живота си. И през цялото време използвал апарат с дървена кутия, който е по-лек и по-удобен в походни условия.
Вадим Евгениевич е роден на 22 април 1917 г. Израсъл е на високия бряг на Москва-река. Първите му детски спомени са за ски. “И днес ми се струва, че едва след това съм се научил да ходя” – споделя.
Сериозните му спортни занимания със ски започват през 1934 г. под ръководството на австриеца Густав Деберли. Увлича се и от алпинизма. Като бе казано, той е първият майстор на спорта на СССР по ски – алпийски дисциплини, първи и трикратен шампион на страната по спускане – за първи път през 1937 г. Шампион на Съветския съюз по слалом през 1938 г. През 1939 г. първи се изкачва със ски и се спуска от Източен Елбрус. А през 1947 г. с Андрей Малеинов и Константин Спиридонов за първи път преминава със ски траверса на двата върха със спускане на югоизток. От 1937 до 1960 г. е треньор по ски в спортните дружества “Вита” и “Зенит”.
През 1948 г. получава образование на скулптор, завършвайки Московския художествен институт на името на Василий Суриков. След следването си се увлича от художествената фотография. Сред най-известните му фотоалбуми са тези от Камчатка. Той е един от малцината, които успяват да заснемат изригването на Толбачик (или Толбачикский – вулканичен масив в източна Камчатка, в югозападната част на Ключевската група вулкани; на 50-68 км от подножието се намират пет населени пункта с население 8100 души – Ключи, Майское, Козиревск, Лазо и Атласово) през 1975 г.
“Вадим Хипенрайтeр снима нежнo, невероятно красивo, eмоционалнo, тънкo, eкзистенциалнo. Той е класик, патриарх, гений на пейзажа. Издал е няколко десетки фотоалбума. Има многобройни изложби. Радва се на признание и на награди. Но като че ли именно сега работите му се разкриват толкова дълбоко и пълно. Можете да видите слайдове, които е снимал преди 40-50 години. След отстраняването на всички дефекти, надрасквания, прах те бяха отпечатани на съвременни материали. По онова време, както и преди 30-40 години, бе невъзможно репродуциране на фотографии с такива размери. Нямаше нито техника, нито фотохартия. И това, което е снимал Вадим Евгениевич в цвят, може да се види едва днес” – казва Ярослав Амелин, куратор на изложбата му през 2015 г.
Вадим Хипенрайтер има три деца (две дъщери и син), петима внуци и двама правнуци.
Автор е на 28 фотоалбума на тема спорт, изкуство, природа. Носител е на изключително престижния златен медал от Международната изложба “ИНТЕРПРЕСФОТО” през 1966 г. Член е на Съюза на журналистите на СССР и на Съюза на фотографите-художници на Русия.
Сред най-известните му фотоалбуми са:
“Приказките на руската гора” (“Сказки русского леса”, Москва, 1967 г.),
“Към вулканите на Камчатка” (“К вулканам Камчатки”, Москва, 1970 г.),
“Теберда – Домбай”, Москва, 1970 г.,
“Околностите на Онежкото езеро. Музей и резерват под открито небе” (“Заонежье. Музей-заповедник под открытым небом”, Москва, 1972 г.),
“Командорските острови” (“Командоры”, Москва, 1972 г.),
“Новгород” (Москва, 1976 г.),
“Върховете пред нас. В планините на Кабардино-Балкария” (“Вершины впереди. В горах Кабардино-Балкарии”, Москва, 1978 г.),
“Раждането на вулкана” (“Рождение вулкана”, Москва, 1979 г.),
“Мешчорският край” (по повестта на Константин Паустовски “Мещёрская сторона”, Москва 1981 г.),
“Мелодиите на руската гора” (“Мелодии русского леса”, Москва, 1983 г.),
“Годишните времена” (“Времена года”, Москва, 1987 г.),
“Средна Азия. Архитектурни паметници от IX до XIX век” (“Средняя Азия. Архитектурные памятники IX—XIX вв.”, Москва, 1987 г.),
“Хармонията на вечното. Старинното изкуство на Карелия” (“Гармония вечного. Древнее искусство Карелии”, Петрозаводск, 1994 г., ISBN 5-88165-004-2).
Първата авторска изложба на Вадим Хипенрайтер в чужбина бе през 2004 г. във Виена с личното му участие.
Да му пожелаем здраве и дълголетие!
На водещата снимка – Вадим Хипенрайтер в Кавказ
