Скъпи приятели,

Честит празник! Желаем ви цялата вяра, надежда и любов на света и мъдростта да ги търсите и пазите.

Да е светло името на всички именници. И да се повтори!

От екипа на Банскофилмфест

Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и

тяхната майка София

На днешния празник се отдава почит към паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и на майка им София, наречени на основните религиозни добродетели: вяра, надежда, любов и мъдрост.

Четирите мъченици загинали за вярата си през II век. Подложени на мъчения от император Адриан, трите девойки не се отрекли от Христос и били обезглавени. Майка им, станала свидетел на техните мъки, погребала телата им и предала душата си на Бога.

В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават с грозде или други плодове – за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото „християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него…“ (Д. Маринов)

В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:
„Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях… се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:
1. Да почита родителите си.
2. Да се пази от кръвосмешение.
3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
4. Да не краде.
5. Да не убива, дори за отмъщение.
6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
7. Да не се връща пътник от прага.
8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.
Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание.“

Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите – светици и тяхната майка.

„Празници и вярвания на българите“ – к.ф.н. Томислав Дяков